Ако телефоните изчезнат от света, това ще се отрази ли на хората? Ще продължим ли да живеем без интернет връзка, която ни прави мобилни и ни позволява да се свързваме за секунди с най-отдалечените кътчета на планетата? Дали пък това няма да ни помогне да си спомним добрите стари писма и да използваме възможността за истински срещи с приятели и познати?
Как ще се промени света, ако киното изчезне от света? Ще си спомняме ли филмите на Чарли Чаплин и Уон Карвай? Ще можем ли да споделяме общото удоволствие от проследяването на движещите се картини на големия екран? Ако часовниците изчезнат от света, как ще гледаме на него? С какво ще отмерваме времето? Времето, като човешко понятие, е необходимо, за да създаваме спомени? Как ще съхраняваме паметта, без наличието на часове, минути, секунди?
Ако котките изчезнат от света, ще се промени ли човешкият живот? Какво печелим или губим, ако те се изпарят от реалността?
На тази земя е пълно с безброй непотребни вещи, които ни отдалечават от истинските човешки взаимоотношения. Ако всеки ден се изпарява по една такава вещ, може ли това да удължи живота ни? Но какво ще стане, ако в един момент човекът реши да изтрие живо същество? Това са въпросите, които задава творбата на японският писател Генки Кавамура „Ако котките изчезнат от света“ (изд. „Колибри“, преводач: Майре Буюклиева). Метафоричният избор на котките като възможна проекция за несъществуване всъщност е олицетворение на премахването на изконната човешка привързаност в света.
Конструкцията на книгата е оформена на базата на дните от седмицата и напомня за Сътворението на света. В понеделник е поставена фатална диагноза и главният герой, млад пощальон, е навестен от Дявола (в романа той е представен като допелгенгер – двойник, който се явява пред човек в часа на смъртта). Видът и държанието му са коренно противоположни на реалния образ. Той е другото му „аз“ и предлага сделка, при която обреченият може да си купи един ден живот, ако се откаже от нещо и го изтрие от лицето на Земята.
Какво би направил човек, за да предотврати тежката си участ и да спечели един единствен ден живот? Ще сключи ли сделка с Дявола? Неговото предложение носи свои рискове и капани. То напомня на вселенския закон за размяната, който гласи, че за да получиш, трябва да дадеш.
Всъщност след всеки един подарен ден, главният герой се опитва да открие смисъл в живота и собственото си съществуване. Когато се изпаряват важни за него неща, той започва да си задава въпроси, свързани с неизживяното бъдеще и осъзнава, че светът става по-сив и мрачен със заличаването на малките, на пръв поглед ненужни неща. Животът му минава като на филмова лента. Изплуват спомени за близки, приятели и познати. Размишлява за времето. Осъзнава скрити истини.
Книгата е създадена под влиянието на красивата меланхолия и носталгичната обвързаност между хората. Подобно е излъчването на екранизацията от 2016 г. на режисьора Акира Нагай с участието на Такеру Сато и Аои Накамура. Красивите кадри (например пътуването до Буенос Айрес и водопадите Игуасу) засилват усещането за тъга и неизбежност. Визуализацията на книжния свят на моменти изглежда още по-вълнуваща и докосваща, благодарение на силните актьорски изпълнения и богатата кинематография.
Разликата с романа по отношение на сюжета е много тънка, но е ключова за по-дълбокото въздействие на историята. Когато Дяволът изтрива предмет, той изчезва не само физически, но и спомените за него се изпаряват бeзвъзвратно, заедно с всички човешки връзки, създадени чрез същността му. Това кара героя да осъзнае, че триейки предмети, той изтрива спомените на собственото си съществуване.
Авторът на романа и режисьорът ни карат да прозрем, че подобни крайни изпитания понякога се изпращат на хората, за да открият, че има за какво да живеят на този свят и да погледнат по нов начин на заобикалящата ги реалност.
Автор: Мария Симеонова
Поръчай книгата „Ако котките изчезнат от света“ от Ozone.bg
