Запознах се с Александър Шпатов втората година от София Диша на ул. Ангел Кънчев, когато със сайта организирахме дискусия с млади български поети и писатели. След това вечерта продължи с бири на дълга маса в „Дивака“, за да завърши на ул. Раковски и Графа с една от онези толкова истински искрени и смешни истории, които запомняш завинаги. Обикновено срещите ни след това винаги са били такива – малко на брой, но много забавни, пълни с всевъзможни и невъзможни истории, разкази за вдъхновяващи проекти, често с главни герои София и родната литература. Вероятно затова и толкова много целият ни екип се зарадва на #НаЖивоОтСофия и само един месец след излизането на сборника с разкази имаме две ревюта с потенциал за поне още толкова. Броени часове преди официалната премиера на сборника обаче е точното време да ви разкажем за Шпатов и чрез жанра на интервюто.
Кое е първото нещо, което би показал от София на човек, който за първи път идва тук?
Приложението #LiveFromSofia. С него ще може да обиколи всички интересни места в града. А и ще си направи добра разгрявка за четенето на книгата.
Защо остави на читателите сами да дописват разказа “Бири пред Народния”? Това ли е най-хубавото място за истории в София?
Сега ми хрумва, това може да е следващото – конкурс за разкази направи-си-сам около тази история в сборника. Ще го направим например по случай 10 години от излизането на книгата. Със сигурност още ще го има Народния, а и бирата няма да свърши дотогава… Ще се намират и добри истории. Убеден съм.
Какво би искал да се промени в отношението към София на хората, които живеят в града, след като прочетат книгата?
Дадох си сметка колко са верни думите на Георги Господинов, който написа за задната корица, че всъщност в тази книга се разказва за София, такава каквато искаме да я прочетем. Една своебразна версия 2.0., бих допълнил от мое име. Поставено в ситуация, това означава, когато например вървиш по жълтите павета да не се сещаш за онова клише за надменните софиянци, а да се спреш и да си представиш булеварда като останките на пътя от “Вълшебникът от Оз”, защо не и да си запееш песента от мюзъкъла. Това е и силата на историите в крайна сметка – да дават друга гледна точка към ежедневието.
В този смисъл литературата успява да променя представите за града…
В #НаЖивоОтСофия градът не е едно към едно, а е някаква различна негова версия – преработена, благодарение на всички тези измислени истории, които са вътре. Истории от типа на “Панелната църква” не са се случвали. Никой не е искал да строи църква в Младост през комунизма. Но теоретично поне е възможно. Какво би станало, ако някой поиска да се направи такава църква? На мен именно това ми беше интересно и именно затова тръгнах да пиша този разказ. “Ендекария” впрочем също никога няма да се случи. Хубаво е да се амбицираме да бием Пловдив по някакъв начин, и вероятно това е единствената възможност (смее се). София трябва да се бори поне за световна столица на културата (ако не и вселенска!). Но шансът е само “Ендекария” да се отцепи от България, аз друго не виждам като реални алтернативи...
Александър Шпатов на представянето на #НаЖивоОтСофия в рамките на „Алея на книгата“ 2014
Какво дава фантастичното на разказите за едно реално място?
Честно казано, доста ме учуди, че много от ревютата за книгата наблягаха на това колко близки могат да ти бъдат историите вътре. Колко лесно можело да се окаже, че героят в тях си самия ти. Наистина, има и такива разкази – “Задържане”, например или “Приятели”, защо не и “Молба за напускане”. Обаче има и такива разкази като „Нов дом до Драконов мост” или “Тоалей”. Какво може да ти е близко в “Тоалей”, в който през 2024г. възстановяват мавзолея като обществена тоалетна? Иначе аз изрично съм написал, кой разказ е на 100%. истински– „Рожден ден на майка ми в Младост 2”. Преди въобще да помисля да го публикувам първо го показах на майка ми и я питах “Тук всичко точно ли е? Тези музики ли сте слушали? Така ли беше всичко?”. Променях го на няколко пъти и чак тогава го одобри.
Искаше ми се разказите наистина да звучат като репортажи и да изглеждат писани на живо от София. Някои дори включват конкретна дата и час. Но пак казвам, това не означава, че разказите са по действителен случай. По-скоро са едни възможни хипотези. Това е литература, а не гид, тя ти дава някаква възможност за по-богато осмисляне на нещата, които се случват. След като си прочел сборника, като поглеждаш към Витоша, винаги ще си имаш едно наум, че трябва да запомниш как изглежда, (даже препоръчвам, че не се знае, кой ще вземе добра идея от книгата. :)
Разкажи ни откъде идват кетайците в книгата?
Всички мислят, че има грешка вътре, а тя е поне на седем места. Истината е, че с моите приятели казваме на всичко, което идва от Китай, че е кетайско, защото то така или иначе е менте. Така както има “Adibas”, така има и кетайци. Отделно от това, самата дума “Китай” е измислена. Първоначално в Европа са казвали Катай. Това идва от Марко Поло през монголците, така че дали е Китай или Кетай, то си е грешно и в двата случая. Да не говорим, че самите кетайци си имат тотално друга дума за тях самите.
А защо са страшни моловете? Или само паркингът е страшен?
“Mall of Sofia” наистина има проблем с паркоместата, доста са им малко и е напълно възможно някой ден да направят още едно ниво на паркинга и някой да слезе там преди да са го открили официално. И кредитните карти, защо някой ден да не може да пазаруваме така (“с добри дела” – бел. ред)?
Аз наистина се плаша от такива места. Много съм си мислил защо е така, защо тези места не ми харесват. И може би причината е, че там липсват истории, липсват интересни неща и всичко е много стандартизирано. Дори и това разнообразие на витрини и на неща по тях винаги е вкарано в рамка, някаква обща концепция за магазините, нещо адски изчистено, за да изглежда общо. Това е, като да влезеш в гигантски затворен комплекс с 50 къщи и те са еднакви, колкото и да е интересно, колкото и архитекти да са наели, те изглеждат еднакви. В някакви ситуации наистина не е лошо, но на мен не ми е интересно. Много по-интересно ми е да мина по моята улица “Гогол” и да видя къщите, които са се развивали в продължение на повече от 100 години. Там първо е било вилна зона. Първите къщи, строени по тази улица, са вили. В момента те са с решетки и са празни, няма никой. Зад всяко такова място стои история. Зад поредицата от магазини в мола не стои нищо, стоят едни наети служители и това е. Ако затвори, ще дойде друг и все едно предишните никога не ги е имало. Или ако напусне една продавачка и дойде друга, няма да има никаква разлика.
А кой е любимият ти разказ от сборника?
Не мога да кажа, че имам любим разказ, това е въпрос към тези, които ще прочетат книгата, а не към мен. Аз примерно все още страшно много се забавлявам с “Ендекария”, и особено с края му, а никой досега не е казал, че този разказ му е сред любимите. Иначе може би “Петимата от петте” е ако не най-хубавият, то със сигурност най-ударният в сборика. Затова е и последен впрочем.
Каква е най-голямата разлика между #НаЖивоОтСофия и предишните ти сборници с разкази?
Наскоро си прослушах отново интервюто за “Календар с разкази” с Драго Симеонов по Дарик радио, което ми е останало в главата като най-сполучливото интервю за предишната книга. Помня, че Драго ме пита супер точни неща и аз си разказах всичко, което исках да кажа тогава за сборника. И го слушам сега и ми изглежда сухо. А аз като стане дума за София веднага се паля. Въобще не мога да говоря сухо и спокойно. И това е основната разлика. Мисля, че веднага си проличава и в сборника – още с въведението, даже.
Късият разказ ли отива най-много на София?
От моята камбанария като че ли е така. Аз обаче предпочитам да говоря не за късия разказ изобщо, а за сборника като цяло. Разказът е само форма, крайният продукт е книгата и тя е именно сборник с разкази. И винаги в книгите, които съм писал досега, съм искал да може супер лесно да се разбере защо тези разкази са събрани на едно място. С #НаЖивоОтСофия веднага става ясно, нали?
Изкушавали ли са те други жанрове?
Да. Надявам се да успея да си преиздам предишните книги и след това веднага ще започна да пиша нещо по-дълго. Мисля, че ще става дума за футбол, но още не съм го решил докрай.
Накрая, защо трябва да изживеем София?
Защото ще е голям пропуск да не го направите.
Официалното представяне на #НаЖивоОтСофия е тази вечер след 19:00 ч в Микстейп 5 (а тук е фейсбук събитието). Научете повече и за мобилното приложение към книгата (видео).
Не пропускайте още да прочетете двете ревюта в „Аз чета“ за #НаЖивоОтСофия от Мила и Алекс, както и да научите как чете Александър Шпатов в рубриката „Как четеш“.
Ако сте любопитни да прочетете още разкази от него, хвърлете един поглед и на ревюто на „Календар с разкази„, а след това прочетете и разказа „Септември„, публикуван в същия сборник.
Снимка: Biblio.bg
