fb
ИнтервютаНовини

Анджей Сташук и Кшищов Варга – за вдъхновението на Изток и успеха на Запад

7 мин.
Stasiuk and Varga

Stasiuk and VargaПо инициатива на издателство „Парадокс“ и Полския културен институт в София тази седмица в България гостуват двама от най-бележитите съвременни полски писатели – Анджей Сташук и Кшищов Варга. Вижте какво ни разказаха те, а след интервюто можете да прочетете и биографиите на двамата.

Beliat garvan Andjei Stashuk

Какъв е духът на съвременна полска литература?
Анджей Сташук: Литературата на духа е автоматична и самоцелна. Индивидуалността е това, което е важно. А тя е различна за всеки човек и не може да бъде обобщавана.

Откъде произлиза името на Вашето собствено издателство, „Чарне”? Каква литература издавате?
А.С.: Дълго време със семейството ми живеехме на края на света, в Карпатите, в селце със същото име – Чарна, Черно село. Нашата къща беше единствената, която остана след изселването на местното украинско население в периода 1945-1947 г. Решението да запазим тази къща след обезлюдяването от комунистите бе продиктувано от сантимент.
Що се отнася до литературата, която издаваме, тя е много разнообразна. Предимно проза. Започнахме с полска и централноевропейска литература, в момента издаваме и световна литература, не само съвременни полски автори, но и американски, дори китайски романи. Издаваме и много публицистика, репортажна литература, пътеписи, също така научна фантастика… Само с поезия не се занимаваме. Започнахме от три книги годишно, а сега издаваме по сто.

Когато стане въпрос за източноевропейска и централноевропейска литература, темата за комунизма и посткомунизма обсебва голям процент от творбите на съвременните автори – тенденция, срещу която новото поколение като че ли негодува. Дали някога ще се избяга от тази тема?
Andjei Stashuk - TaksimА.С.: Разбира се, младите хора може да отминат тази тема, но това е такава част от историята, която е трудно да бъде избегната. В XX в. може би няма по-важно нещо от този политически и исторически експеримент. Темата е за хора, които се интересуват от важното, хора, които мислят.
Кшищов Варга:  Така или иначе младите читатели в момента въобще не се интересуват от времето на комунизма. Макар то да е неделима част от нашата история и опита ни, рано или късно темата за него ще „изгори”.

Мислите ли, че точно тази тема е причината за разделението, което съществува между западноевропейската и източноевропейската литература?
А.С.: Да, но те имат свои собствени характеристика, следователно и разделението между тях е важно.

В едно свое интервю споменавате, че не се интересувате от процесите, които протичат в Западна Европа, което до голяма степен противоречи на битуващото у нас вярване, че човек е успял само ако е пробил на Запад.
А.С.: Като вдъхновение пътувам на Изток, но по работа пътувам на Запад – там представям книгите си, там има пари. Черпя темите, за които пиша, от пътуванията си в източноевропейските страни, но това в никакъв случай не означава, че не се интересувам от Запада. Пътувам също и в Централна Азия, Русия, Сибир – такава е вътрешната ми потребност за вдъхновение. Всички в глупава Полша искат да пътуват на Запад, аз пък е отправям на Изток. Най-интересно и вдъхновяващо е да пътуваш там, където никой друг не иска да отиде. 

Devet Andjei Stashuk

Господин Варга, вие сте представител на т.нар “литературен репортаж”. Как се пресичат литературата и журналистиката?
К.В.: Аз нямам душата на репортер, не бих отишъл да говоря директно с хората. Истинският репортер трябва да е изградил известно ниво на емпатия, докато аз повече наблюдавам и подслушвам. Нямам този подход към хората, който изисква репортерството. Дори не съм бил истински журналист, а редактор във вестник, и то в колонката за литература и култура. Не съм се занимавал с политическа или обществена журналистика. Всичко, което съм писал или пиша, има литературни измерения.

Благото и красотата първи заминали на боклука. Любовта и културата известно време се престрували, че наистина са любов и култура, после, че не са любов и култура… докато накрая се оказало, че само порнографията изпълнява всички условия да бъде истинска култура и любов.” (из “Надгробна мозайка”) И литературата ли е тръгнала  натам?
К.В.: Не виждам нищо скандално в съвременната литература. Ако някога сте държали в ръцете си книгата на маркиз Дьо Сад, знаете, че цялата съвременна порнография е „софт” в сравнение с това. Могат да се пишат всякакви книги за 50 нюанса на сивото и прочее, но това няма никакво значение – прочетете  малко литература от XVIII в. и ще разберете какво е порнография.

Преди време, в своето интервю за „Аз чета” Юрий Андрухович сподели, че не вярва, че книгите ще спасят света, макар да е възможно да забавят неговото западане…
Nadgrobna mozaika Kshishtof VargaА.С.: Съгласен съм до някаква степен с него. Но когато този край на света вземе да дойде, по-лесно ще бъде да го преживеем, четейки.
К.В.: Светът ще се разпадне, независимо дали книги бъдат четени, или не. Така или иначе краят е вписан в историята на света, а както Юрий Андрухович, когото много уважавам, така и аз, си даваме сметка, че литературата не изпълнява функцията, която е изпълнявала някога. Преди е имало морални, дори дидактични аспекти. Надявам се, че този нюанс вече не съществува и литературата окончателно се е освободила от отговорността да бъде обществен коректив.

Това означава ли, че единствената й функция вече е удоволствието?
К.В.: Не, става дума за рефлексия, а не за удоволствие. Ако искам да се забавлявам, ще гледам някой смешен филм. Ако искам да се замисля, ще посегна към книгите. Те обаче не трябва да бъдат морален коректив, а да пробуждат усещане у читателите, размисъл.

 

Анджей Сташук е роден във Варшава през 1960 г. Автор е на над 17 книги (белетристика, драматургия, есета и поезия), като на български от издателство „Парадокс” можете да намерите „По пътя за Бабадаг”, „Галицийски истории”, „Девет”,  „Белият гарван” и „Taксим. Преиздавани многократно в Полша, творбите му са преведени на немски, английски, френски, холандски, чешки и фински език. Изключван от много училища, Сташук не завършва средно образование. Сътрудничи на нелегални опозиционни издания. Тъй като определя себе си като пацифист, дори лежи година и половина в затвора (за дезертьорство от армията).
Днес той живее в усамотен район на планините Ниски Бескиди край границата със Словакия, отглежда кози и лами и ръководи собственото си издателство “Чарне” (в превод на български – „Черно издателство”). Литературният му манифест звучи така: „Писане, задраскване, мислене, гледане, слушане, писане и задраскване, задраскване, задраскване…”

Kшищов Варга, роден във Варшава през 1968 г., е полски писател от унгарски произход, литературен критик, журналист. Завършил е полска филология във Варшавския университет. Понастоящем завежда културния отдел на „Газета Виборча” (Gazeta Wyborcza) и е сред най-ярките съвременни представители на признатата в цял свят полска школа на литературния репортаж. Автор на 11 книги, романи и сборник есеистика, между които на български можете да прочетете „Надгробна мозайка” и Гулаш с турул”. Книгите на Варга са преведени на унгарски, български, словашки, сръбски, украински и хърватски. Живее в полската столица.

Тази вечер ще можете да присъствате на „Литературен салон Арена ди Сердика” с участието на Анджей Сташук и Кшищов Варга.  Събитието ще се проведе от 18:30 ч. в хотел „Арена ди Сердика” с водещи Людмил Станев и Силвия Чолева.

[ + ]