fb
Ревюта

Подготовката за Апокалипсиса продължава в „Ангелски свят“

4 мин.

Въпреки че имам няколко любими поредици, които постепенно прераснаха от трилогии в многологии, с времето се научих да ценя изкуството на самостоятелна история, или да си поставиш творческа цел, която да съумееш да изпълниш от раз, без да я разтегляш във времето. Вече намирам за уморително да се завръщам към свят, който съм изоставила преди месеци.

С „Пенрин и Краят на дните“ обаче не изпитах въпросната читателска умора. Първата книга страшно ми хареса заради лекия си, наситен с екшън стил и симпатичните герои – погълнах „Ангелско нашествие“ за една автобусна разходка време, което ми се случва изключително рядко. Е, може би не звучи като кой знае какво постижение, имайки предвид, че пътят от София до Варна е шест часа, но обикновено при този сценарий предпочитам музиката и спокойното съзерцание през прозореца пред литературата.

Продължението „Ангелски свят“ (изд. „Емас“) предлага също толкова увлекателно приключение. Този роман пък ме спасяваше в почивките между писането на дипломна работа, заради което винаги ще го помня с добро – все пак ме е дарил с някои от редките мигове на щастие насред един меко казано неприятен период, белязан от адски досадна задача.

Историята започва почти в секундата, в която „Ангелско нашествие“ приключва. Преходът между двете книги е много плавен и не ми се налагаше специално да си припомням къде се намирам и какво се е случило преди, за да продължа спокойно с четенето на „Ангелски свят“. Пенрин тъкмо е преживяла травматично изпитание в ангелското гнездо и е време отново да се посвети на основното си занимание – оцеляване в постапокалиптичната Силициева долина. Макар отново да се е събрала с майка си и сестра си и да е сред свои, Пенрин никога не се е чувствала по-самотна. Освен че не може да се довери на никого, спомените за ужаса, на който е станала свидетелка в гнездото, я преследват неотлъчно. А подготовката за Апокалипсиса продължава с демонични темпове…

„Ангелски свят“ дърпа напред в някои отношения, но в други може да натъжи романтично настроените читатели, защото любимците им Рафи и Пенрин са разделени почти през цялото време. Между двамата герои съществува силна химия, затова, след като постоянно са били заедно в първата част, липсата на единия тук е осезаема и неприятна.

Виж, за сметка на това, когато най-накрая се събират, осъзнаваш, че чакането и градирането на напрежението си е струвало. Какво да кажа, двамата са много сладка двойка. Сюзън Ий с лекота е постигнала невъзможното за един YA – изпълнила е отношенията на главните си герои с чувство за хумор, непринуденост и искрена привързаност, вместо с повсевместна драма и клетви за вечна вярност (което си е същинско събитие, ако се замислите, че става дума за любовна история между хилядолетен ангел и тийнейджърка насред Апокалипсиса). Казвам го с любов към янг адълта, разбира се.

Другият значителен плюс на книгата спрямо първата е развитието на героите. Докато Пенрин и Рафи са все така готини – независимо дали заедно или поотделно – образи като малката сестричка и добра самарянка Пейдж отчаяно се нуждаеха от промяна и я получиха. Няма да издавам нищо, но след като невинното момиченце сериозно ме подразни в предишната част, тук ми се предостави възможност да я опозная по-добре като образ, при това в съвсем нова, полярно противоположна светлина, и останах доволна от прочетеното.

По отношението на персонажите, сред страниците се крие още един сияен бисер и това е мечът, който безапелационно се превърна в любимия ми герой, и то без да има дори една-единствена реплика. Мечо Пуки (без майтап) почти компенсира отсъствието на Рафи, включително и за самата Пенрин. Макар че и тук не мога да си позволя да споделя кой знае какво, мечът заслужава поне да бъде споменат.

И така, продължавам към „Краят на дните“ – третата и последна книга от поредицата, – удовлетворена от извървения досега път и с високи очаквания за развръзката, към която ме води. Неслучайно трилогията е толкова успешна и горещо препоръчвана. Не се дължи на изумителен сюжет, оригинален стил или невиждани идеи, а на чудесната атмосфера, с която Сюзън Ий успява да изпълни света си, и сърцатите герои, които му придават неподправен чар. Ако още се колебаете дали да й дадете шанс, съветвам ви да не му мислите толкова, а просто да й се насладите.

Не пропускайте ревюто на Габи за „Ангелско нашествие“. Многобройни други отзиви за „Ангелски свят“ пък можете да намерите в блоговете „Writing is fun“, „The Book Chasers“, „booklover99“„Books are magic“, „Just one booklover“, „Book and hot coffee“ , „Bookcyber“, „A Booklover Place“,  в сайта „Цитаделата“, както и в book tube канала „Четат ли двама“.

[ + ]