„В някои пътешествия губиш себе си, в други се откриваш. И понякога, само понякога намираш щастието по средата.“
С това първо изречение ни посреща книгата на Атанас Куцев. На пръв поглед си е самата истина, нещо, което всеки от нас знае дълбоко в себе си или поне го предполага.
Атанас Куцев е млад, позитивен и енергичен човек, занимаващ се с адски много неща, сред които е и фотографията. Зад гърба си има няколко документални филма, а неговият „Името ми е протест“ взе Наградата на журито на V фестивал на късометражното кино „В Обектива“ 2015. Също така е и автор на впечатляваща фотоизложба, носеща името „Между Нирвана и Самсара“, с която показва Непал и Индия такива, каквито ги е видял. Имах удоволствието да разгледам фотографиите му още миналата година.
„Между Нирвана и Самсара“ (изд. „Вакон“) е прекрасен разказ за едно, на пръв поглед, безразсъдно пътешествие, което Атанас предприема с двама свои приятели. За приключението и сблъсъка с непозната държава, среда, култура и религия, с които Атанас и компания някак се справят. Поне на моменти.
Непал и Индия са екзотични места, които повечето хора свързват с духовно издигане, помъдряване, израстване и прочее, и някой сигурно ще очаква точно това от тази книга. Това не е наръчник или пътеводител на странстващия европеец в далечна страна, нито е разказ за дълбоко духовно събуждане. Не е книга, която преобръща света ти. И точно това й е хубавото.
„Между Нирвана и Самсара“ е чудесна история за нещата такива, каквито са. Описаният Непал е далеч от нашите представи за прекрасното, извисено място с красива природа. В Индия „смисълът на живота“ не те дебне зад всеки ъгъл. Но за сметка на това можеш да попаднеш на коза с тениска. И улични прасета. В тази книга се говори за щастието по един много ненатрапчив начин. И то за най-хубавото щастие – детското.
Времето в манастира ме накара да се замисля за много неща. Най-вече за щастието. Навсякъде около себе си виждах само усмивки. Едни безгрижни и страшно радостни деца. Необременени. Леки. Онази лекота, която на нас, западните хора, много ни липсва. Да си по-лек от въздуха, да се рееш, да си над нещата. Да бъдеш истински щастлив.
Имам късмета да познавам хора, които са пътували в Непал. И съм чувала невероятни истории за ужасяващото летище Лукла, „Старбъкс“ на изненадващи места или за прекрасния Намче Базаар, за шумния и претъпкан Катманду. Когато попаднах на тези познати за мен дестинации в книгата на Атанас Куцев, с усмивка си спомнях за историите на приятелите си. Сякаш вече съм била там.
И наистина, Атанас така описва всичко: с невероятни детайли, с интересни истории, случки и впечатления. От предложението за пътуване, през подготовката за самото приключение, до пристигането в Непал, пътуването в Индия, до самия край, Атанас не пропуска нищо. А може би най-ценното в книгата са собствените му фотографии. Те те пренасят на местата, за които четеш, и наистина се усещат.
Не мога да пропусна и да не похваля издателство „Вакон“ за чудесното издание. Красива корица, прекрасни цветове на фотографиите, леко закачливи илюстрации из книгата, които наистина разнообразяват.
Препоръчвам на всеки – пътешественик или не – да се разходи из книгата на Атанас Куцев, защото освен красив и лек разказ, из нея ще срещнете много различни от нас хора, ситуации, непознати за нашето ежедневие (като например шестчасово пътуване с влак да е „кратко“), засяга интересни социални въпроси, а по-философски настроените ще открият и поводи за екзистенциални размишления.
Но не го правете, докато пътувате в метрото, или поне бъдете нащрек, защото се изпускат спирки!
Още едно ревю за книгата можете да прочетете при „Ловци на книги“.
