В първия ден след официалното откриване на 49. Софийски международен панаир на книгата, екипът на „Аз чета“ отправя няколко дузини препоръки за любими книжни заглавия, които да допълните към празничните си покупки. И понеже вярваме, че няма по-хубав подарък за Коледа от книга, то побързайте да разгледате изобилието от нови издания, разположени в Националния дворец на културата. Защото следващата прочетена книга може да е тази, която ще промени живота ви.
Вероника Вълева препоръчва
„Малибу в пламъци“ от Тейлър Дженкинс Рийд (изд. „Локус“)
Какво се крие зад лъскавата фасада на идеалния живот на богатите и известните и дали изобщо можем да успеем да избягаме от миналото си, особено когато става въпрос за семейството? „Малибу в пламъци“ ни пренася в 80-те години, когато Малибу вече е едно от най-известните места в Калифорния, и ни среща с порасналите деца на семейство Рива – синове и дъщери на легендарен певец, самите те също са преуспели в живота – богати, красиви, успешни. Действието се развива само в рамките на едно денонощие, но разкрива цяла семейна сага. След като ме извади от дълбока читателска дупка точно преди една година със „Скандалният живот на Евелин Хюго“, с „Малибу в пламъци “Тейлър Дженкинс Рийд окончателно се превърна в автор, на когото се доверявам дори преди да съм прочела анотацията.
„Правилата на доброто възпитание“ от Еймър Тауълс (изд. „Изток-Запад“)
Ако има понятие като „елегантна проза“, то Еймър Тауълс пише точно това. „Правилата на доброто възпитание“ е в познатия деликатен и увлекателен стил на „Един аристократ в Москва“, но засяга съвсем различен исторически период – 30-те години на ХХ век в Ню Йорк. Действието проследява Кейти, която за една година на възходи и падения се издига от обикновено работещо момиче до част от нюйоркския елит, благодарение на контакти с правилните хора и талант да бъде на точното място в точното време. Великолепният стил на Тауълс превръща една сравнително обикновена история в отлично читателско преживяване, а и самата книга започва на Нова година – съвсем в духа на сезона.
„Попитай ме отново“ от Мери Бет Кийн (изд. Orange Books)
„Попитай ме отново“ ми попадна съвсем случайно, първо като Goodreads препоръка, а след това я мернах в книжарницата и реших, че това е знак да я прочета. Явно наистина е било знак, защото това се оказа една от най-добрите книги, които прочетох през годината. Историята започва с новобранците Франсис Глийсън и Брайън Станхоуп, които стават партньори в полицейското управление и съседи в едно от предградията на Ню Йорк. Тази съдбовна среща и една последвала трагедия свързват семействата им за цял живот и носят последици, с които членовете на двете семейства се борят с години наред. Под прикритието на белосаните огради и изрядните градини в идиличните американски предградия, Мери Бет Кийн засяга сериозни теми като семейните трагедии и лоялност, любовта, прошката, битовия алкохолизъм, брака и приятелството. Отлична семейна сага, изключително сурово откровена, без да замита нищо под килима, с герои, към които се привързваш с всичките им човешки недостатъци и най-вече за да разбираш защо действията им, макар и да не ги оправдаваш.
Таня Клясова препоръчва
“Светецът покровител на втория шанс” от Кристин Саймън (изд. “Сиела”)
“Светецът покровител на втория шанс” е една от най-забавните, но и трогателни книги, които съм чела. Майсторът на прахосмукачки Сеньор Сперанца е изпаднал в безизходица. Като самоназначил се кмет на Прометто – италианско градче с 212 жители – той трябва спешно да събере 70 000 евро, за да поправи водоснабдителните тръби на града. Ако не го направи, Комисията по водите ще спре водоснабдяването и ще разсели жителите. В опита си да привлече туристи към Прометто, сеньор Сперанца разпространява слуха, че известната филмова звезда и секс-символ Данте Риналди е избрал градчето като локация за новия си филм. Една невинна лъжа води до друга и сеньор Сперанца изведнъж се оказва режисьор на фалшив филм, в който участват всички местни жители. Сеньор Сперанца не е предполагал, че новината за филма ще започне да се разпространява като пожар. Какво ще стане, когато местните жители осъзнаят, че Данте Риналди никога няма да се появи? Или пък още по-лошо… ако той наистина пристигне в Промето със снимачен екип? “Светецът покровител на втория шанс” е роман, изпълнен с провалени планове и затрогващи моменти, и ще ви накара да се смеете на глас.
“Експеримент „съквартиранти“ по американски” от Елена Армас (изд. “Егмонт”)
След като с удоволствие прочетох “Испанска любовна измама” от Елена Армас (изд. “Егмонт”) – класическа, но и очарователна романтична история, нямаше как да пропусна и втория роман на Армас – “Експеримент „съквартиранти“ по американски”. За моя радост, той ми хареса дори повече от първия. Животът на Роузи Греъм е пълна каша – напуснала е стабилната си работа, за да се отдаде на писане на романтични романи, но е изпаднала в творческа криза. Същевременно с това, таванът на квартирата ѝ пропада и тя временно се нанася в празния апартамент на най-добрата си приятелка Лина. Това, което Роузи не подозира, е, че братовчедът на Лина – Лукас, също е планирал да ползва апартамента за няколко седмици. Двамата решават да си го поделят, а щом разбира за творческия проблем на Роузи, Лукас предлага да помогне с каквото може. Той ще организира няколко незабравими (и разбира се, съвсем невинни) срещи за Роузи, с които да я вдъхнови за най-новия ѝ роман. Не е нужно да казвам, че планът им се проваля напълно. Двамата са чудесни персонажи и историята им няма да ви остави безразлични.
“Съквартиранти по любов” от Фалън Балард (изд. “Сиела”)
Заради заглавието е много вероятно да решите, че “Съквартиранти по любов” твърде много напомня на “Експеримент „съквартиранти“ по американски”, но двата романа са коренно различни и еднакво заслужават вниманието читателите. Сейди Грийн е перфектният корпоративен служител. Доброволно работи от сутрин до вечер, на линия е и през уикендите. Никога не повишава тон и никога не е твърде емоционална. Когато повишението, което уж ѝ е в кърпа вързано, отива при неопитния бъдещ зет на шефа ѝ, Сейди дава дава воля на огнения си характер и бързо се оказва безработна и в търсене на по-евтина квартира. След няколко питиета в бара, Сейди обърква приложение за срещи с такова за намиране на съквартирант. В резултат среща тихия, интровертен Джак, който ѝ предлага да наеме част от неговия дом. Докато тя е общителна и целенасочена, Джак почти не излиза от стаята си и избягва разговорите с хора. Скоро между двамата възниква привличане и е все по-трудно да останат просто съквартиранти. “Съквартиранти по любов” не страни от сериозни теми като психическото здраве, трудностите, с които се сблъскват жените в корпоративния свят, и как нищо не не ни помага така, както подкрепата на любим човек.
“Другата ръка” от Крис Клийв (изд. “ICU”)
“Другата ръка” е безспорно един от най-важните романи, които имах удоволствието да прочета тази година. Крис Клийв ни среща с Пчеличка – нигерийска бежанка, и Сара – британска журналистка, чиято съдба се преплита с тази на Пчеличка в един ужасен за двете ден. Между жените е създадена особена връзка и Сара изпитва желание да спаси и двете им, като помогне на Пчеличка да започне нов живот във Великобритания. Миналото обаче винаги ги следва по петите… “Другата ръка” ни сблъсква с корупцията, насилието, отношението към бежанците в бежанските лагери и ни кара да се запитаме колко струва да проявим човечност, и можем ли да заплатим цената?
“Кралски кореспондент” от Александра Джоел (изд. “Сиела”)
Джоел майсторски ни пренася в Сидни и Лондон през 60-те години на миналия век в “Кралски кореспондент”. За някого като Блейз Хил няма много кариерни възможности: тя е млада жена от обикновено семейство и без финансови възможности. Блейз обаче мечтае за кариера като журналист и е надарена с необикновен нюх. Макар че среща дискриминация всеки ден, Блейз е твърде решена да успее. Светът ѝ се преобръща, когато става свидетел на убийството на престъпен мафиот. Съдбата ѝ се пресича с мистериозния Адам Рул, който помага в прикриване на престъплението. Когато Блейз получава възможността да замине за Англия, където да пише за кралското семейство, тя не се поколебава да остави миналото зад гърба си. В Лондон, Блейз е омагьосана от възможностите, които градът ѝ предлага и се бори, за да се докаже като кралски кореспондент. Не след дълго миналото ѝ заплашва да излезе наяве и Блейз осъзнава, че успехът, а и животът ѝ, са в опасност. “Кралски кореспондент” омагьосва с описанията на музиката, културата, журнализма и модата в средата на миналия век, но и реалистично представя борбата за равноправие и какво е да си жена в един почти изцяло мъжки свят.
“Първият, който умира накрая” от Адам Силвера (изд. “Егмонт”)
“Накрая и двамата умират” Адам Силвера (изд. “Егмонт”) бе толкова въздействаща, че се чудех дали Силвера ще съумее за втори път да ме накара така да се привържа към персонаж, обречен да умре след часове. Е, за щастие (или за съжаление), той със сигурност успя и бързо осъзнах, че историята на Орион и Валентино ще се окаже още по-опостушителна от тази на Матео и Руфъс. Действието на романа започва в нощта, в която стартира работата Отряда на смъртта. Орион от дете страда с проблеми със сърцето и знае, че не му остава много. Мисълта за Отряда на смъртта го обнабеждава – в дните, в които не му се обадят, ще може да живее пълноценно и без страх. Валентино пък току-що се е преместил в Ню Йорк, за да последва мечтата си да бъде модел. Регистрира се в Отряда на смъртта, защото почти е загубил близначката си в непел инцидент и не иска повече да се страхува ежедневно от непознатото. Валентино и Орион се срещат случайно на Таймс Скуеър и мигом усещат дълбока връзка помежду си. Часовникът удря в полунощ и един от двамата става първият, получил обаждане от Отряда на смъртта. Макар че сбогуването ще ги съсипе, Орион и Валентино искат да изживеят заедно последния ден на първия Капитан. “Първият, който умира накрая” е прекрасна история за надеждата, любовта и за следата, която оставяме след себе си.
Какво ще си купя
“Малки неща като тези” от Клер Киган (изд. “Лабиринт”)
Привлечена съм от семплите, мистериозни описания на “Малки неща като тези” (както и от приказната корица, признавам си). Романът на Киган обещава да потопи читателя в мрачната и хипнотична зимна атмосфера на ирландското градче Ню Рос през 1985-а. Търговецът на дърва и въглища Бил Фърлонг е изправен пред дилема – дали да рискува добрия живот, който води, за да спаси онеправдани хора от това, което се случва в близкия манастир? Да запази ли тайната, да затвори ли очи, или да бъде човек?
“Коледа в Тифани” от Карън Суон (изд. “Сиела”)
Коледа просто не е същата без роман на Карън Суон. Рядко срещам автор, който може напълно да те пренесе на ново място, да успее така майсторски да изгради света на героите си, и да заплете толкова интригуващи истории като Суон. Всяка Коледа препрочитам книгите ѝ, към които с радост ще добавя “Коледа в Тифани”. След десетгодишен брак, светът на Каси рухва и тя осъзнава, че е живяла в пълна лъжа. За да ѝ помогнат да преоткрие себе си, нейните три най-добри приятелки я увещават да напусне шотландското си провинциалното имение и да прекара с всяка от тях по четири месеца в най-бляскавите места на света – Лондон, Ню Йорк и Париж. Дали промяната ще помогне на Каси да се научи отново да живее пълноценно, да се възстанови от предателството и да си позволи отново да обича? С нетърпение очаквам да разбера.
“Малкият хотел в Исландия” от Джули Каплин (изд. “Софт прес”)
Джули Каплин, също като Карън Суон, умело пренася читателя си на различно място във всеки неин роман. Засега любимото ми заглавие от нея е “Малкото кафене в Копенхаген”, но не бих могла да пропусна четвърта част от поредицата “Романтични бягства”, а именно “Малкият хотел в Исландия”. Исландия е перфектното място, където Луси да се възстанови след като сърцето ѝ е било разбито. Северното сияние и горещите извори сякаш я привличат с обещание на ново начало. Ала малкият хотел, който ще бъде неин нов дом, се оказва доста неприятна изненада и Луси трябва да вложи всичките си усилия, за да го преобрази в най-романтичната дестинация на Исландия. Междувременно, между нея и тъмноок шотландец започват да прехвърчат искри. Нямам търпение да “посетя” Исландия чрез Каплин и да проследя приключенията на Луси.
“Годината на нашата любов” от Катерина Бонвичини (изд. “Лемур”)
Исках да прочета “Годината на нашата любов” още откакто излезе ревюто на Цветомила за книгата, и възнамерявам най-накрая да си я подаря за коледните празници :). Валерио и Оливия растат неразделни сред разкоша на семейство Морганти в Болоня, въпреки че идват от съвсем различни светове. Тя е бъдещата наследница на Морганти, а той е син на персонала им. Години наред, пътищата им се преплитат и разделят – двамата споделят откраднати мигове, а приятелството им с всеки път се задълбочава. Оливия пътува по света, а Валерио поема по пътя на престижна кариера, която обаче го прави нещастен. На фона на нестабилна Италия и политически кризи, едно нещо е сигурно – че Оливия и Валерио някак си ще се срещнат отново. И отново.
“Тези оплетени връзки” от Лекси Райън (изд. “Ибис”)
Това, което най-много ми допадна в “Тези лъжливи клетви” от Лекси Райън (изд. “Ибис”), бе, че никога не знаеш на кого да вярваш и дори когато си мислиш, че си разгадал кой е злодеят в историята, Райън ти показва колко грешиш. След неочаквания финал на първа част, бързам да се потопя в продължението – “Тези оплетени връзки”. В Тъмния двор бушува гражданска война и бъдещето на феите зависи от избора на Бри. Кой обаче е пътят, по който да поеме тя? Място за грешки няма, а предателства и опасности дебнат на всеки ъгъл. Бри трябва да вложи всичките си сили и хитрост, за да оцеле, и за да спаси онези, които обича.
“Последната велика княгиня” от Брин Търнбул (изд. “Сиела”)
Книги, посветени на семейство Романови, винаги са ми били слабост, така че излизането на “Последната велика княгиня” силно ме развълнува. Романът се съсредоточава върху Великата княгиня Олга Романова. Младото момиче живее в провинцията със своите сестри, но слуховете за болестта на брат им – престолонаследника Алексей – и ролята на свeщеника Распутин в неговото лечение, ги преследват навсякъде. В живота на Олга присъстват както изолация, така и пищни партита, бални зали, интриги и скандали, подобаващи на аристократичните кръгове. Ала Имперска Русия е на път да се срине, животът на Романови коренно се променя, и революцията е на път да ги погуби.
Цветомила Димитрова препоръчва
„Мамник“ от Васил Попов (изд. „Ерове“)
Ако слушате аудиокниги, може би познавате аудиосериала „Мамник“ – първата подобна продукция за българския пазар. Е, историята вече има и хартиен вариант, който си заслужава да прочетете. Романът смесва криминални и хорър похвати с митология и легенди, преплетени с елементи от българския фолклор и исторически събития. И ако това не е достатъчно различно, действието ни пренася в района на Трън, а за автентичността на героите допринася типичният за мястото диалект. Сюжетът е динамичен, изпълнен с напрежение и фалшиви следи, които поддържат интереса на читателя и 600-те страници се четат на един дъх. И макар че може да се намерят някои минуси към края, цялостно „Мамник“ е един много добър български роман, в който много читатели ще открият нещо за себе си. А част от героите ми станаха любими и се надявам, че в някакъв момент ще ги срещна в други заглавия от Васил Попов.
„Белези от рая“ от Добри Станчов (изд. „Лемур“)
В духа на български роман, който преплита няколко различни жанра, връща ни назад във времето и „говори“ на позабравен език, няма как да пропусна „Белези от рая“. Книгата ни пренася в Добруджа през 30-те години на миналия век. Започва с една мистериозна сюжетна нишка, около която постепенно се заражда любовна история и се прокрадват спецификите на историческия период и начина, по който интересите на силните на деня влияят върху обикновения човек. Всичко това се развива на фона на красиви природни описания и цветущи разговори в местната кръчма, където езикът на забравеното добруджанско село звучно се носи сред наздравиците. Изненадващи обрати към края и красив писателски стил са другите плюсове, които винаги изтъквам пред всеки, който иска да се наслади на интересна нова книга от български автор.
„Хората, които промениха България 2“ от Даниел Пенев (изд. AMG)
Към препоръките добавям и първата книга, в която писателят и преводач Даниел Пенев събира историите на 30 вдъхновяващи личности от различни сфери на живота, които споделят една обща черта – вървят по пътеката на промяната. Те са създатели на фондации, неправителствени организации, смели проекти, подкасти… С втората част на книгата идват още 30 лица, които за щастие стават все по-познати в последните години – надявам се защото за добрите дела се говори малко повече. Сред тях са Георги Ненов (автор на подкаста „Свръхчовекът с Георги Ненов“), Лазар Радков („Капачки за бъдеще“), Кремена Кунева (основател на фондация „За Доброто“) и още прекрасни хора, които ни връщат вярата, че с малки крачки можем да достигнем до големите цели и промени. И ако се чудите какво да подарите за празниците, може би точно тази книга, този източник на надежда и мотивация, е отличен вариант.
„Малинверно“ от Доменико Дара (изд. „Лемур“)
Препоръчвам „Малинверно“ не само защото авторът ще гостува в България по време на панаира, но и защото всеки любител на литературата, ще оцени тази история. Любовта към книгите е пропита във всяка страница на романа, защото главният ни герой е библиотекар в едно измислено италианско градче, където „думите се носят във въздуха“. Доза магически реализъм, философски поглед към темите за любовта, смъртта, смисъла на живота и безценната роля на книгите в него са част от елементите, които ще откриете в романа на италианския писател. А текстът е така красиво написан, че ми припомни онази наслада от четенето, която не идва от интересния сюжет или интригуващите герои, а от музиката, създаваща се от изреченията, когато авторът е съумял да ги подреди в докосваща душата симфония.
„Нюх“ от Емил Минчев (изд. Vision books)
„Нюх“ е първата книга от поредицата на Емил Минчев за детектив Бънк Ромеро. В последните години не спирам да хваля българските автори, които се осмеляват да създават различни романи. Вече има много писатели, които не се притесняват да експериментират с жанровете, да предизвикват читателите и крайните продукти са доста сполучливи. Такава е детективската поредица за Бънк Ромеро, който е и вълколак, живее в един футуристичен свят, където има магия, мутанти и какво ли още не. С всяка следваща книга научаваме повече за света и освен че разследваме различни престъпления с Ромеро, опознаваме все повече неговата лична (и понякога драматична) история. Всички почитатели с нетърпение очакват последната книга от поредицата, която ни е обещана за 2023 г., а дотогава имате време да наваксате с останалите – заслужава си.
Какво ще си купя
„Матю Пери – приятели, любовници и голямото ужасно нещо“ от Матю Пери (изд. „Рива“)
Като огромен фен на сериала „Приятели“ няма как да пропусна тази книга, в която Матю Пери разказва и доста за периода, в който снима сериала – чудесен начин да видим какво се е случвало „зад кадър“. Но най-големият плюс на текста, според мен, е откровеният начин, по който Пери говори за проблема си с алкохола (за което съдя по интервютата с него до момента и различни откъси от оригиналната книга). Смятам, че е важно да говорим повече и по-открито за пристрастяването (във всички негови форми), защото докато го считаме за тема табу, ще ни е доста по-трудно да се справим с него или да помагаме на близки, които са в подобни ситуации. Затова очаквам с нетърпение да видя как Пери споделя за този етап от живота си и какво би могъл да научи всеки от нас, проследявайки неговата борба с „голямото ужасно нещо“.
“Трябва да те предам” от Рута Сепетис (изд. “Сиела”)
Гостуването на Рута Сепетис в София е другото събитие, което очаквах с нетърпение. Макар и драматични и засягащи сериозни теми или етапи от световната история, книгите ѝ са сред любимите ми, защото оставят траен емоционален отпечатък. Може би е заради начина, по който построява сюжета, заради пълнокривните герои или задълбочените проучвания, които придават допълнителна автентичност на сюжета. Но на всяка нейна книга плачеш и в същото време искаш повече хора да я прочетат. “Трябва да те предам” е последното нейно заглавие, което излезе и предстои да добавя към колекцията си. А книгата е още по-близка до нас, защото главният герой е румънско момче, “хванато в капана на бруталната диктатура на всемогъщия комунистически вожд Николае Чаушеску”.
„Нощен влак за Лисабон“ от Паскал Мерсие (изд. Enthusiast)
Книгата е описана като роман, който „предлага спираща дъха представа за любовта, живота и литературата“. Това изречение събуди любопитството ми, а към него се прибави и препоръка от няколко човека с литературен вкус, който доста уважавам. Дълго време българските читатели чакат преиздаване на тази история и бях впечатлена, че издателите са решили да пуснат книгата с много интересна корица, без анотация. Дори само заради това смело решение съм склонна да си взема романа, но като включим Лисабон и мистериозната фигура на Амадеу де Прадо – (измислен) португалски лекар и есеист, чиито интересен живот следваме, заедно с главния герой, „Нощен влак за Лисабон“ обещава да е незабравимо пътешествие, което може да ни отведе до неподозирани дестинации. А най-любимите ни книги сякаш правят точно това…
Милена Златарова препоръчва
“Claire de Lune/Лунна светлина”от Жюстин Томс (изд. “Ерго”)
Обидно малко са книгите в съвременната българска литература, които се занимават с трудната тема за репресиите по време на социализма. Още по-малко се пише и разказва за женските трудови лагери. Можем дълго да разсъждаваме върху причините за тази липса, но със сигурност една от тях е огромният психологически товар, който писателят трябва предварително да поеме, работейки върху такава книга. Жюстин Томс се подготвя за първия си роман в продължение на 10 години, като събира десетки свидетелства, спомени и парченца от личната си семейна история. Геноцидът над арменците в Турция, Втората световна война, тоталитарният комунистически режим след 9 септември 1944 са трагичните събития на XX век, които изграждат рамката на повествованието. Образът на Устине (Тина) – арменката, която бяга от Истанбул в Париж, намира любовта в България, но накрая се оказва “враг на народа”, свети сред тях с изстрадана светлина. “Claire de Lune” е книга за корените на живота и човечността, от които черпим сила; книга за паметта без омраза, за силата да запазиш достойнството си, след като си загубил всичко. Тя ще ви натъжи и покърти, но и ще ви накара да се почувствате просветлени и пречистени след прочитането ѝ.
“Чудати разкази” от Олга Токарчук (изд. “ICU”)
Книгата на нобелистката събира десет изненадващи и неочаквани истории, които лишават читателя от опората на обичайното, преобръщат перспективата и разкриват неподозирани за нашето въображение светове. Дори да не си особено голям почитател на формата на разказа (като мен), няма как да устоиш на изкушението да бъдеш предизвикван с всеки следващ текст, да тръпнеш от любопитство накъде ще те отведе изключителният писателски нюх на Токарчук. Изключително тематично и жанрово разнообразен, сборникът предлага едно освежаващо и непредсказуемо читателско преживяване. Съчетава се отлично с “Гардеробът” (изд. “ICU”), който “побира” още три други разказа на Токарчук, допълнени от невероятните илюстрации на Таня Минчева (Kontur Creative).
“Чумни нощи” от Орхан Памук (изд. “Еднорог”)
Дългоочакваният нов роман на Орхан Памук дойде във впечатляващ обем (720 страници) и твърде актуален (поне доскоро) сюжет. Да, става дума за епидемия, карантинни мерки, политика и смърт, но не през последните няколко години, а на измисления от автора остров Мингер в началото на XX век. В действителност турският писател размишлява върху темата за епидемията в продължение на десетилетия и започва работа по книгата доста преди избухването на пандемията от коронавирус. Макар и съвпадението да е непреднамерено, със сигурност прочитът ще бъде повлиян от контекста на сполетялото ни световно бедствие. И наистина, по своя неповторим начин Орхан Памук ни пренася в периода на засилващия се разпад на Османската империя – време на сблъсъци между стария ред и модерния свят, религията и науката, суеверията и здравия разум. “Чумни нощи” не е лесен за четене – лично за мен се оказа предизвикателство, поне в началото. Безкрайно бавен, описателен, с продължително натрупване на пластовете на сюжета, той изисква търпение, за да разкрие величествения си замисъл. Чумната епидемия е фонът, на който се разиграват вечните игри на човешката природа. Между политическите амбиции и смъртните страхове остава твърде кратко време за любов и мечти. Нищо не е по-постоянно от промяната. Дори и най-мощните империи трябва да дадат път на бъдещето. Въздействието на този мащабен роман се гради много незабележимо и постепенно, докато на финала затваряш страниците с възхищение и сякаш не бързаш да си тръгнеш от болезнения свят на обречения остров – алегория на разединението и упадъка, в които се крие зародишът на новото.
Емилия Кирчева препоръчва
„Размах“ от Дейвид Епстийн (изд. „Ciela“)
Изобщо не обичам гръмки изказвания като „Ако трябва тази година да прочетеш само една книга, то нека е …“. За пръв път обаче наистина си го помислих, докато четях „Размах: Как многостранно развитите хора успяват в един тясно специализиран свят“. Няма значение дали се възприемаш като многостранно развита личност или тесен специалист – всеки има какво да научи от тази книга. Дейвид Епстийн показва една радикално различна гледна точка към вечния въпрос как най-ефективно усвояваме знания и умения и какво ни прави истински способни. Книгата е побрала огромен обем информация и съдържа толкова интересни примери, че бих прочела отделни книги за почти всеки от тях. С ръка на сърцето мога да кажа, че това е една от книгите, които наистина промени възгледите ми за неща, които смятах за неоспорими.
„Сянката на вятъра“ от Карлос Руис Сафон (изд. „Изток-Запад“)
До тази година някак „Сянката на вятъра“ не беше попадала в книжния ми радар, но след като я прочетох не мога да си обясня как е било възможно. Сюжетът в общи линии проследява търсенето на загадъчен писател в следвоенна Барселона, но се преплитат толкова много жанрове и нишки, че накрая сякаш си прочел десет книги в една. Роман от епични пропорции, великолепен във всяко едно отношение – страхотни герои, майсторски наредена история, изключителен език и огромен размах на въображението. Дълбоко вълнуваща, изпълнена с неочаквани обрати и безброй пластове, тази книга ще обсеби мислите ви от първата до последната страница. Прекланям се пред огромното майсторство на Сафон и изключителното наследство, което ни е оставил.
„Аеростати“ от Амели Нотомб (изд. „Colibri“)
Ако досега не сте се сблъсквали с Амели Нотомб – никога не е твърде късно. „Аеростати“ е типично неин роман. На фона на привидно злободневен мизансцен, се развива дълбоко символичен сблъсък между достойни опоненти. Този път главните герои са интелигентният 16-годишен младеж Пий, който страда от тежка дислексия, и неговата млада частна учителка Анж. В „Аеростати“ Амели е избрала и да направи реверанс към едни от най-великите литературни произведения на всички времен като „Илиада“, „Одисея“, „Червено и черно“ и „Метаморфозата“, превръщайки ги в своеобразни герои в историята. Както при всичките ѝ други романи, и този се чете най-добре наведнъж, а след финала имаш нужда да поседиш известно време сам с мислите си.
Ако нямате възможност да посетите Панаира на книгата, но сте решили да се доверите на някоя от препоръките в тази статия, можете да се възползвате от отстъпка в Ozone.bg с код azcheta22q4.
