fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

БиблиотекаОткъсиСпециалниХудожествени

„Аз се вкопчих в живота, заинатих се и се преборих със зависимостта си към хероина“ – из „Падение и спасение“ на Весела Тотева

5 мин.

След броени дни, на 8 ноември, е официалната премиера на „Доза Щастие“, първият пълнометражен филм на Яна Титова. Филмът разказва истинската история на журналистката Весела Тотева за битката ѝ с наркотиците и е създаден по книгата ѝ „Падение и спасение“ (изд. „Жанет 45“). Весела Тотева почина неочаквано през март тази година, но ние вярваме, че думите ѝ ще живеят още дълги години и повече хора трябва да ги чуят. Затова днес публикуваме ексклузивен откъс (със съкращения) от „Падение и спасение“, любезно предоставен ни от издателство „Жанет 45“. 

Знам стотици наркомански истории, познавам десетки майки на наркомани. Повечето се отказват на втората, на третата година, просто казват „не мога повече“ и се отказват. Спират да вярват, че детето им ще се оправи, спират да се интересуват защо пак е започнало да се друса, кога е спряло, пие ли метадон или не, защо мирише, откога не се е къпало. Къде спи, има ли пари, от кога не е яло… Просто затварят вратата на сърцето си, заключват я с голям катинар и спират да имат дете.

Тогава този наркоман, това дете умира, дори физически да е жив, той умира. Абсолютно бих разбрала майка ми, ако ми беше казала да се оправям сама. Но тя не каза така. Не знам откъде намери сили, как събра разкъсаното си от мен сърце, откъде взе останалите ситни капчици надежда, за да ми повярва след милиардите лъжи, които беше чула през годините. Не знам…  Но за пореден път майка ми ми подаде ръка:

– Веси, ние можем да отделяме по 180 лева на месец, ще ти ги даваме, докато започнеш да взимаш заплата.

Още същия ден, без изобщо да лягам да спя, започнах да търся, да гледам обяви, да пращам автобиографии къде ли не. Първо започнах в кабелни телевизии, радиа и вестници…

В началото на септември с някакъв вестник с обяви бях тръгнала към поредната кабеларка. Намираше се на кофти място и си взех такси с ясната мисъл, че няма да имам пари за ядене, ако огладнея, преди да се прибера. Заприказвах се с шофьора и той ми предложи да ме закара до най-голямата ефирна софийска телевизия по онова време, така и така била близо до нас. Намираше се в „Дианабад“, а аз живеех в „Мусагеница“. Послушах го. Влязох в малка неугледна сграда по нищо неприличаща на телевизия. На охраната ме спряха. Аз помолих да извикат някого, който отговаря за стажантите, казах им, че искам да ходя на стаж. От втория етаж слезе много красиво момиче, което ми каза, че ако искам, мога да отида в редакцията на най-гледаното тогава женско предаване и да говоря с главния редактор. Качих се на втория етаж, сградата наистина беше неугледна, но аз не забелязвах нищо. Бях толкова щастлива и развълнувана, че има надежда да започна стаж в телевизия. Това беше единственото тогава женско предаване с красива руса водеща, която всеки ден си говореше с най-различни известни хора – певци, артисти, политици. Студиото ѝ беше огромно и лъскаво, изобщо за онова време беше най-готиното и модерно място, в което можех да попадна…

Влязох в малката стая, където беше редакцията на предаването. Никога няма да забравя жените вътре, които се обърнаха, за да видят кой влиза. За мен бяха невероятни. По-красиви жени не бях виждала. Всички облечени страхотно, с перфектен грим и ухаеха на изискани парфюми. Почувствах се ужасно зле пред тези уникални красавици… Осъзнах, че нямам хубави дрехи, че съм грозна без прическа, без парфюм, че на лицето ми е лепнат срама, че съм нещастна наркоманка, която си е продавала живота за малко жълт прах, който съм си инжектирала във вените и който толкова много ме е принизил, че отдавна съм забравила, че и аз искам да съм красива, да мириша хубаво, да се усмихвам, и евентуално, ако имам малко късмет, да бъда щастлива. Тогава с вперените в мен очи на тези успели, спокойни и красиви жени разбрах, че искам неистово и крещящо да съм като тях… И точно тогава в онази една минута преди да кажа: „Здравейте, аз се казвам  Весела и много искам да се уча на журналистика от вас“, разбрах дълбоко в сърцето си, че искам да успея, искам да дишам, искам да се смея, искам да се влюбвам, искам да плача, искам да съм свободна, искам да живея!

И точно там – на вратата на редакцията на предаването на втория етаж на грозната, стара сграда в кв. „Дианабад“, аз се вкопчих в живота, заинатих се и се преборих със зависимостта си към хероина.

Ако този откъс ви е харесал, може да поръчате „Падение и спасение“ от Ozone.bg с 10% отстъпка с код azcheta. А ето и трейлър на филма „Доза щастие“: