Филмът на мексиканския режисьор Алехандро Гонсалес Иняриту „Бърдмен“ взе най-много награди на тазгодишните награди на Американската филмова академия „Оскар“. Лентата разказва за актьора Риган Томпсън (Майкъл Кийтън), който се опитва да се върне на Бродуей с адаптация по „За какво говорим, когато говорим за любовта“ на Реймънд Карвър.
Иняриту излиза четири пъти на сцената, за да вземе статуетките за най-добър филм, режисура, оригинален сценарий и операторско майсторство. С толкова отличия си тръгна и „Гранд Хотел Будапеща“, вдъхновен от разказите на Стефан Цвайг. Филмът спечели в категориите костюми, грим, сценография и оригинална музика. Три са наградите за „Камшичен удар“ – за най-добра поддържаща мъжка роля на Дж. К. Симънс, монтаж и смесване на звука.
Top #Oscars Winners: Birdman – 4 The Grand Budapest Hotel – 4 Whiplash – 3 pic.twitter.com/p8PCt6QyNx
— Good Morning America (@GMA) February 23, 2015
Сред разочарованията на вечерта се наредиха „Игра на кодове“ (8 номинации) и „Американски снайперист“ (6 номинации), отличени само с по една статуетка – съответно за адаптиран сценарий и за звуков монтаж.
Ето и книгите, които свързваме с тазгодишните победители на наградите „Оскар“:
„Новаци“ е изданието от 2009 г., което съдържа оригиналните текстове на Реймънд Карвър, публикувани в силно променен вид в сборника „За какво говорим, когато говорим за любовта“ през 1981 г. Ще видим на български книгата още през март, а издателите от „Жанет 45“ са оставили за сравнение двата варианта на популярния текст на Карвър, заложен и като основен мотив във филма „Бърдмен“.
„Теорията на всичко“ е сред най-значимите трудове на Стивън Хокинг, дала и името на биографичната лента за живота на учения. Издавана е у нас преди повече от десетилетие, но днес може да се намери много трудно дори при букинистите. Самият филм пък е базиран на автобиографичната книга на първата съпруга на Хокинг „Пътуване до вечността: Моят живот със Стивън“ („Travelling to Infinity: My Life with Stephen“)
“Американски снайперист” е автобиографията на Крис Кайл, която стои зад лентата с Брадли Купър в главната роля. Макар да имаше 6 номинации, филмът взе само една статуетка – за Най-добър монтаж на звукови ефекти.
„Алън Тюринг: Енигмата“ („Alan Turing: The Enigma“) е биографичната книга на Андрю Ходжис за британския математик Алън Тюринг, върху която е базиран сценарият на „Игра на Кодове“.
„Юношество: 12 години върху филм“ излезе в края на ноември и събира фотографиите на Мат Ланкс, направени по време на снимките на едноименния филм в рамките на 12 години.
През есента Biographile.com публикува и материал за шестте книги, които трябва да прочетете преди да изгледате „Селма“, спечелил наградата за „Най-добра песен“ и номиниран за Най-добър филм на годината.
Пълния списък с победителите можете да видите в „Операция Кино“
Изключително наивен и повърхностен анализ на човек, който е много далече от осмото изкуство. „Американска Схема“ имаше 10 номинации, а не получи нищо. „Американски снайперист“ нямаше никакъв шанс на фона на другите номинации, дори и този утешителен Оскар му е много. За „Игра на кодове“, отново никакъв шанс за нещо повече. Кой и къде може да измести? Единствено, ако изключим Къмбербач, но как може да надмине Майкъл Кийтън и тоя измислен Еди Редмейн, който редува една силна роля с тотално разочорование. Това реално беше максимума и на двата филма. Списъка с книги е полезно нещо, може да бъде полезен за прохождащите. Изобщо имам чувството, че тази статия е пусната само заради възможността да се използват наградите, за да се представят книгите, ако е с комерсиална цел е разбираемо, въпреки че на мен лично ми се струва отвратително. Ако претендирате да сте човек на изкуството, то по добре за вас да разсеете тази самозаблуда.
Здравейте, AzUrAL! Къде в този изцяло информационен текст видяхте анализ и изобщо някакво лично мнение?
Извинявам се тогава, явно съм интерпретирал грешно нещата. Подразних се от „Сред разочарованията на вечерта се наредиха „Игра на кодове“ (8 номинации) и „Американски снайперист“ (6 номинации), отличени само с по една статуетка – съответно за адаптиран сценарий и за звуков монтаж.“ и мисля, че се аргументирах защо. Извинявайте още един път, ако съм ви засегнал. Емоциите от събитето на годината явно още ме държат. Чест и почитания.