Най-новата авторка в каталога на издателство „Софтпрес“ се казва Либи Пейдж. Запомнете това име. Нейната звезда на световния литературен небосвод изгря в началото на 2018 г. с романа „Басейнът„. Либи е симпатична млада англичанка, завършила модна журналистика. Работила е за престижния национален вестник The Guardian. От малка мечтае да стане писателка, а когато е на 16 години, пише първата си книга Love Pink с мисията да набере средства за дарителска кампания срещу рака на гърдата.
Независимо от крехката си възраст, Либи Пейдж се изразява с лекотата и уменията на човек, потънал в писателското поприще от много време. Постижението й несъмнено се дължи на душевната й благост. Според мен без тази най-важна съставка „Басейнът“ нямаше да се превърне в толкова успешен дебют! Книгата вече е преведена в 23 страни и още много територии чакат да бъдат завладени от нея, включително и телевизионният екран. Да, наистина, вече упорито се шушука за екранизация!
Това заглавие спада към тепърва набиращия популярност, но вече любим на хиляди читатели по света поджанр up-lit („повдигаща духа литература“), в чийто фокус са човешките взаимоотношения и историите, изпълнени с радост, доброта, емпатия, героизъм, състрадание, приятелство и любов. Други излезли у нас подобни заглавия са „Елинор Олифант си е супер“ (изд. „Обсидиан“) от Гейл Хъниман и „Лятото на невъзможните неща“ (изд. „Ера“) от Роуан Колман. Аз съм безвъзвратно очарована от новата тенденция, защото имам нужда от повече пречистващи стреса художествени произведения, а не си падам особено по т.нар. чиклит, особено когато още от кориците „бие на кухо“.
Авторката ни разказва история, смесваща реални факти и въображаеми образи. Басейнът „Брокуел“ в Южен Лондон, на чието спасение се надяваме до края на книгата, съществува в днешно време и се радва на голяма посещаемост и популярност. В живия живот той дори е бил закрит за няколко години, но благодарение на обединилото се лондонско общество отново е отворен, за да се превърне във вдъхновението, което представлява днес.
Либи Пейдж (снимка: Twitter)
Самата Либи е прототип на едната главна героиня – Кейт. Също като авторката, тя е на 26 години (по време на писането) и се премества от малък английски град в Лондон, за да следва образованието си и големите си мечти. Само че колкото и да харесва това космополитно място, Кейт е безпардонно погълната от неговата тъмна страна. Изгубена сред множеството, объркана и сама, там тя за първи път се среща с най-големия си враг – Паниката. Животът й е самотен, нездравословен и изпълнен със страх от следващата среща с властелина на тревожността й.
Кейт работи в малък вестник, а материалите, които пише, почти винаги се изчерпват с местни обяви. Докато един ден не й се налага да отрази предстоящото закриване на една от най-социалните точки в квартала, където живее. Лошото финансово състояние на басейна „Брокуел“ е изправило жителите пред реалната опасност той да им бъде отнет. Крупните инвеститори от „Парадайз ливинг“ са подали молба към общината да го купят, за да построят спортен комплекс, който освен че няма да включва басейн, ще бъде на разположение само на обитателите от издигнатите от компанията луксозни сгради в околността.
Тази новина среща Кейт с другата ни главна героиня – 86-годишната вдовица Розмари, която просто няма как да не се настани в сърцето ви. Тя е почетният, най-редовен и любим на всички останали посетител на съоръжението. Още от шестгодишна не пропуска възможност да поплува. Вече на достолепна възраст, когато младостта и съпругът й са само спомен, басейнът е техен мемориал и олицетворение на целия й живот.
Розмари (г-жа Пи) е изключително колоритен персонаж. Ако сте от читателите, които обикнаха Уве на Фредрик Бакман, познайте какво ви чака, когато опознаете нея! Силата на духа, позитивното отношение и желанието й да се наслади на всеки един оставащ ден, независимо от болките в коленете и загубата на любимия й мъж, са поразително ободряващи за читателя. Образи като нейния са основополагащи за тези истории, чиято мисия е да ни отпусне, да ни зарадва и да ни накара да отворим очите си за хилядите дреболии, които правят света толкова прекрасно място.
Сюжетните линии в „Басейнът“ са две… и половина. Част от разказа се лее от името на Кейт, която споделя за живота си преди и след срещата с Розмари и нейните приятели. От младата жена научаваме какво й причиняват паник атаките и проследяваме от първо лице как успява да се справи с тази толкова разпространена в днешно време болест. Наистина е красиво да видиш как животът й разцъфтява, но е важно и да съпреживееш всичко с нея, за да запазиш в ума си „схема“ за спасяване от тази напаст, ако, не дай си боже, те сполети.
Втората сюжетна линия върви по разказа на госпожа Пи(търсън) за нейните преживявания в басейна от детството й, после през Втората световна война и първата й среща с любимия й Джордж, до целия им съвместен път заедно. Връзката им е една от най-романтичните и сладките, за които някога съм чела. Животът им не е изпълнен с материални облаги и охолство, въпреки неуморния им честен труд. Напротив, началото на тяхното съжителство е доста бедно, но трогателно, невинно и чисто. Дните им са облагородявани единствено от любовта, присъствието на другия и наличието на басейна. Напук на несгодите, изобщо няма да чуете Розмари да се оплаква от своето минало. Цяло изкуство е да си способен да гледаш така на живота и смятам, че имаме спешна нужда да го усвоим, преди наистина да сме погубили душите си за глупости.
Третият персонаж, който ще срещнете само няколко пъти, е една… лисица. Тя сякаш е господарката на историята – тази, която винаги е била и трябва да остане там, където е, досущ като басейнa „Брокуел“. Смятам, че нейното присъствие в книгата символизира колко е важно да запазим здрави връзките си с природата. Лисицата е тази, за която трябва да помислим всеки път, когато забележим как нещо символично, което доскоро ни е заобикаляло, е изчезнало, отстъпвайки мястото си на големите, бездушни сгради и съоръжения. Неин е образът, който изниква пред очите ни, за да ни напомни, че трябва да се борим, да отстояваме позициите си като граждани и да се обединим като общност, която не заслужава да губи спомените от своето минало.
Още едно ревю за романа ще намерите при Хриси в „Hrisilandia“.
Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
