fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

БиблиотекаОткъси

Чужденец в собствената си кожа. Из „Лятото на невъзможните неща“ на Роуан Колман [откъс]

5 мин.

Внезапната смърт на Мариса Люпо отвежда двете й дъщери в родното й място – Бруклин, Ню Йорк, което тя е напуснала внезапно в една лятна нощ през 1977 г. Сега Луна и Пиа са на път да разберат ужасна тайна от миналото на майка си. Тайна, която тя е готова да разкрие едва след смъртта си. Колкото повече разплита живота на майка си, толкова повече Луна започва да разбира себе си. Въпросите и съмненията, които са я измъчвали през целия й живот, намират отговор не другаде, а в миналото… Там – през лятото на 1977 г., където тя среща Мариса само няколко дни преди животът й да се преобърне.

Роуан Колман е изключително популярна британска писателка, авторка на 14 романа и носител на множество литературни награди. „Лятото на невъзможните неща“ е втората й книга на български след „Всички сме родени от звездите“. Потопете се в нея от откъса, предоставен ни специално от издателство „Ера“.

Гледам мама на филм. За пръв път след нощта, в която почина. Съкрушена съм и променена завинаги – чужденец в собствената си кожа.

Има една теория, според която можеш да промениш нещо само ако го гледаш. Можеш да промениш поведението на Вселената на квантово ниво просто като я наблюдаваш. Това е ефектът на наблюдателя или принципът на несигурността. Вселената, разбира се, ще бъде същата, но ето какви мисли ми се въртят в главата, докато гледам мама в прожектирания образ на стената. Надявам се, че като я гледам, ще променя действителността.

Секунди по-рано мама каза на мен и сестра ми, че моят биологичен баща не е бащата, с когото израснах и когото обичам. Вселената се преобърна, макар да имам чувството, че съм го знаела от години, както и че съм някак различна от другите в семейството. Особено заради сините очи.

Вече нямам избор. Седя и гледам. Това ще промени всичко. Нещата опират до най-обикновена физика – загадката на Вселената, капсулирана във важни, съкровени моменти.

Не мога да обясня как се чувствам, докато гледам лицето на жената, която ми липсва всяка секунда от изминалите осем месеца.

Тя седи сред цветята в двора на къщата, в която израснах. Градината е потънала в цвят – розите, които подряза, и азалиите, които бе посадила. Но градината, в която виждам мама, е сякаш на Марс – далечна и недостижима. Светлосивата памучна рокля се вее около загорелите й голи крака, косата й е леко посребрена, а очите изпълнени със светлина. Филмът е от предишното лято, когато след няколко ужасни седмици се уверихме, че татко няма рак на дебелото черво, а мама е взела фаталното решение. Тази мисъл ме пробожда като гореща, пареща игла право в сърцето. Докато вятърът вее косата й, аз чета невидимите субтитри:

„Все още съм тук и часовникът ми тиктака, и все още се чувствам като забодена в съдбоносния ден и миг пеперуда. Денят и мигът, които промениха живота ми“.

В очите й напират сълзи.

„Всички вероятно смятаха, че говоря и се движа във времето като останалите хора. Аз обаче не помръдвах, бях застинала в кадър и мислех за стореното, за онзи мой избор.“

Мама слага ръце на лицето си. Иска да скрие сълзите. Когато ги сваля, виждам смелата усмивка, която познавам много добре.

– Обичам ви, мои красиви дъщери.

Казваше ни го почти всеки ден. Въпреки шума на прожекционния апарат аз я чувам ясно и искам да протегна ръка, да грабна и запазя магията на думите завинаги.

Мама се навежда към обектива и аз отстъпвам крачка, сякаш може да ме докосне.

– Този филм е прощален, тъй като не знам кога, а и дали изобщо ще мога да се сбогувам. Той е моето сбогом, но и още нещо. За теб, Луна.

Чувам името си и усещам дъха й.

– Не знам дали наистина трябва да знаете за живота, различен от живота ви с мен и баща ви, за живота в паралелна вселена, където малката стрелка не помръдва. Много отдавна ми се случи нещо ужасно. Аз отвърнах също с нещо ужасно. Оттогава насетне ме преследва призрак. Колкото и да го избягвам, един ден ще се уморя и ще спра. А той ще ме сграбчи за дългоочакваното отмъщение.

Мама е на сантиметри от обектива и виждам само четвъртинка от лицето й.

– Ако търсите много внимателно, ще ме намерите в Бруклин, на мястото, от което никога не си тръгнах – шепне тя. – В къщата, в която израснах. Луна, ако имаш желание, след като научиш за… стореното от мен, моля те да търсиш много внимателно. Той няма да ме пусне лесно. Бъди настоятелна и ме намери.

„Лятото на невъзможните неща“ ще бъде в книжарниците от 19 април – научете повече за книгата в сайта на „Ера“.