Жълта корица. Голям етикет. Надпис „Холивуд“. Изглежда като чиклит. Значи е за мен!!! Време беше отново да се срещнем с шопинг маниачката Ребека Брандън и да се разходим из ново странно място. А какво по-хубаво от разходка точно из алеите на Ел Ей с „Беки Б. в Холивуд“ (изд. „Кръгозор“)?
В интерес на истината, това е първата книга от поредицата за Беки Б., която чета, а нездравият ми интерес се дължи на филма „Тайните на Беки Б.“ с Айла Фишър и Хю Данси. Какво да се прави, доста забавна лента, пък и британска шопинг маниачка в Меката на киното не е сюжет за изпускане преди лятото. Така че това на практика беше първата ни книжна среща (а, и нека уточним – срещата беше по-скоро на следобедно кафе, защото вечерята изисква компанията да е няколко идеи по-умна от Беки).
Люк вече е напреднал доста със своята комуникационна агенция и получава ангажимент с „поправянето“ на имиджа на актуална холивудска звезда – Сейдж Сиймор. Това означава, че Беки вече може да атакува Холивуд със своите умения по стил, придобити (официално) по време на работата й в… магазин за дрехи. Разбира се, книгата няма да е от поредицата за шопинг маниачката, ако нещата не се объркват почти на всяка страница, било то заради нейната наивност, било заради нещастно стечение на обстоятелствата.
Няма да минат и 100 страници и вече ще четете за съвсем различна Ребека Брандън – звезда, интересуваща се предимно от собствената си кариера, загърбила семейството и вслушваща се в не съвсем правилните хора. Докато не се запознава на живо със совите, които, както знаете, не са точно това, което всички си мислим, че са. И понеже анотацията на книгата съдържа спойлери, които се случват доста след средата на книгата (!!!!), няма да казвам нищо повече. Освен, че са замесени и Сузи и Тарки и луксозен йога-център… Ш-ш-шт.
През цялото време се чудех каква би била мотивацията на една жена (да кажем, на моята възраст) да чете книгите за Беки Б.? Идентифициране с героинята, надсмиване над глупостта й, интерес колко далеч може да стигне, пристрастеност към Мини Б.? Хем книгата е доста забавна, хем героинята много рядко буди нещо освен съжаление за нивото на рационалната и емоционалната й интелигентност.
„Беки Б. в Холивуд“ е пълна със самоирония и големи мечти, бързо охладени от реалността. Може би се забавлявате добре с русото у Беки, но е добре всички да си дадем сметка колко много са момичетата като нея (говоря за мечтите, не за интелекта). Защо иначе жълтите списания, вестници и сайтове биха превъртали тиражите и броячите си всеки път, когато публикуват поредната звездна сензация със съмнителна истинност?
