“Петата вълна” на Рик Янси даде интригуващо начало на едноименната тийн поредица, и достигна бестселъров статут. Филмът по първата част от трилогията вече е по кината, а в средата на година очакваме и финалната книга The Last Star.
Да се върнем обаче на втората част, “Безкрайното море” (изд. „Егмонт България“), в която Каси, Бен, Катализатора, Сам, Малката, Дъмбо и компания вече са извън военния лагер на извънземните, но за всички е ясно, че трябва да продължат да бягат. Конфликтът идва от там, че Каси настоява да чакат идването на Ивън Уокър, комуто тя вярва безрезервно, докато останалите смятат, че недоверието е животоспасяващо.
В такава ситуация за групичката около Каси е ясно, че единственият им шанс за оцеляване е пълното доверие помежду им и договорката, че всеки от тях е еднакво важен. Или мускетарския девиз “Един за всички, всички за един”. Не се съмнявайте, че тази тяхна уговорка многократно ще бъде подложена на изпитание.
В постапокалиптичен роман като “Безкрайното море” критичните ситуации дебнат на всяка страница и героите често се оказват в безизходица. Съмнението е постоянно присъствие в умовете, доверие не можеш да имаш на никого и ако искаш да оцелееш, трябва непрекъснато да предвиждаш какво цели врагът.
Кой е истинският враг? Каква е истинската причина за апетита на извънземните към жалкото късче материя, което човечеството нарича свой дом? Янси оставя отговорите на тези въпроси за края на книгата и истината е колкото изненадваща, толкова и логична. Разказът в „Безкрайното море” върви от името на различните персонажи (Каси, Катализатора, Ивън), което дава по-цялостна перспектива на читателя. Романът има мрачна и отчайваща атмосфера, но не оставайте с впечатление, че всичко е безнадеждно. Любовта и пожертвователността имат своето неизменно и много важно присъствие. Те са тези, които определят човешката същност и може би ще се окажат ключът към спасението. Всъщност нямам търпение да видя какво е направил Рик Янси с финала на трилогията.
Текстът е публикуван първо в сайта „Детски книги“.
