fb
Книги и киноСпециални

Безпощадната „Деликатност“ на жената от екрана

6 мин.
cinelibri

Natali i MarkusИзбрах да гледам филма „Деликатност“ от програмата на фестивала CineLibre на издателство „Колибри“ поради същата причина, с която Габриела (Кожухарова) започва ревюто за едноименната книга – самата дума. От друга страна „деликатност“ с фините си значения не предпоставя предварително разшифроване на сюжета. Още повече, че за мен в случая старият и нерешим въпрос „книгата или филма“ отпадна – не познавам (все още) книгата. Влязох на филма с нетърпение и непредубеденост.

Одри Тоту  („Невероятната съдба на Амели Пулен“) играе зрялата жена Натали и нейната съдба. Стилът на Тоту е типично френски – завладяващ преди всичко с мълчание, фина женственост и изчистено поведение (подобно на Сандрин Бонер и Жулиет Бинош). Ясно разказана история за любов, брак, хармонично живеене на двойката – чрез мимолетни техни действия, реплики, мисли и лирически говорител зад кадър. Съвършенството се разпада, когато един ден съпругът на Натали Франсоа излиза да тича, блъска го кола и умира. С кратки и точни диалози зрителят разбира донякъде страданието на героинята, отдръпването й навътре в себе си, прекършването. Това не е пресъздадено съвсем убедително, тъй като и преди смъртта на съпруга си Натали е сдържана, избягва излишните разговори, стои далеч от делничното и битовото. Разликата е в усмивката. Натали спира да се усмихва и се отдава на работата си. Става още по-симпатична на шефа си, който настоятелно я ухажва, повишава я, прави я ръководител на екип, работещ по извънреден проект. Част от този екип е Маркус, мъжът, който успява да спечели вниманието и любовта на Натали – за изненада и скандализиране на обкръжението. В най-важния за работата й ден, Натали избягва с него при баба си. Край на историята.

Стилистиката на режисьора и автор на книгата Давид Фоенкинос борави с натрупващи се метафори, близък план на лицата, детайли на тялото, предмети на спомените, диалози, които само изглеждат обикновени. Избирам да разкажа по памет един пример. Шефът води Натали на вечеря. Директно зрителят е въведен на масата, в ресторанта. Един поглед на дамата (и камерата, разбира се) показва мястото – високо смеещи се жени, възрастни мъже, изискана обстановка, нарушени нрави – атмосфера в противовес на вкуса на Натали. Шефът я пита: „Харесваш ли ме, Натали?“. „На ти ли си говорим вече? Не знам“. Тръгват си, Натали отказва да бъде изпратена. Изведнъж се връща и отговаря: „Реших. Не Ви харесвам. Дори да се отворя към нов мъж, няма да сте Вие„. Деликатността е директност, липса на лицемерие, на прикритие или маска. Впечатляващи са този тип жени и това е една от силните страни на филма: способността на режисьора пестеливо, но отчетливо да убеди зрителя в характера на зрялата жена. Непринудена, лишена от суета, способна да се дистанцира от мнението на околните и да прави собствени избори, които не са детерминирани от предразсъдъци, стереотипи и клишета. Безпощадно деликатната жена умее да цени стойностното и да го различава сред излишествата на века.

Вторият изключителен момент на филма „Деликатност“ се открива в поведението на Маркус, убедителна и завършена игра на Франсоа Дамиен. Невзрачен до неописуемост, до изключване от спектъра на видимото поле на колеги и познати, под чудната, необмислена и спонтанна целувка на Натали, този мъж се променя. Открива или преоткрива мъжката си сила и чар. Маркус е пълна противоположност като външност на съпруга на Натали, има обаче сходна способност. Режисьорското решение в тази точка ме изпълва с настроение. В началните кадри на филма Франсоа седи в кафене, гледа Натали, седнала на съседна маса и се опитва да отгатне какво ще си поръча. През мислите му на глас се прокрадва нишката на опит за познание на жената, на точно тази жена. В края на филма, Натали и Маркус играят на криеница в градината на баба й. Маркус си представя етапите в израстването на Натали – момиченцето, тинейджърката, любовта към Франсоа, тъгата от смъртта му, любовта

kadyr ot Delikatnost

Маркус (Франсоа Дамиен) и Натали (Одри Тоту) в кадър от „Деликатност“

с Маркус. Способността на мъжа, желанието и волята му да опознае, да разбере, да види жената до себе си в нейната цялост и завършеност. Да не я натиква в модели, да я погледне сама по себе си. Без тя да го изисква. Външността на мъжа загубва значение пред умението да бъде забавен на жената, да запомня кое е важно за нея, да пази крехкостта и уязвимостта й. Маркус съумява да направи изреденото. Вероятно друг зрител би видял повече послания, различни послания.

Филмът „Деликатност“ ме докосна и възобнови увереността ми, че за щастливото съществуване (може да го наречете „любов“, може каквото си искате) сред важните неща са готовността на мъжа да печели жената, да я вижда като самостойна личност, да я приеме, без да иска да я променя. Защото същото се очаква и от жената. А вечната максима „Разсмей една жена и тя ще се влюби в теб“ е доказана безапелационно. Трудното е да приемеш различната жена и да намериш подход към нея.

Критичното ми усещане се запазва в няколко пункта. Очевидни до отегчение визуални метафори, особено за зрители с вкус към европейското кино. Напластяването им по познат начин е в опасност да премине границите на поносимост. Слабостта в избора на Одри Тоту за главната роля е силната й, незабравима героиня Амели Пулен. Братята Фoенкинос не са успели да я извадят докрай от образа на Амели, възползвали са се от него и на моменти в „Деликатност“ Натали ще ви напомни за Амели. В начина, по който се заглежда в хоризонта, походката, невинното, палаво излъчване, закачливостта. Младата Амели бавно се Odri Totuтрансформира в зрялата Натали – пред очите на зрителя.

Финалният вкус от филма все пак е наслада. Тръгваш си тръпнещ, крехък, замечтан, усмихнат. Посланията са на няколко нива, хуморът – деликатесен, образите – запомнящи се. Оставям си разстояние време от посягане към книгата – провокирана за нея, но оставаща под въздействието на филма.

Фактите: Екранизацията на романа „Деликатност“ (изд. „Колибри“, 2014), която Давид Фоенкинос режисира заедно с брат си Стефан Фоенкинос, се появява през 2011 година, като донася на създателите си две номинации за „Сезар“ – за най-добър адаптиран сценарий и за най-добър дебютен филм, както и награда за Франсоа Дамиен за мъжка роля от международния кинофестивал Sarlat (2011). Давид Фоенкинос беше в страната ни и лично представи филма „Деликатност” в рамките на международния кинофестивал „Любовта е лудост” във Варна през август 2015 година.

 

 

 

[ + ]