fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„Библиотеката на Въглен връх“ за кървавата цена на силата

5 мин.

Библиотеката на Въглен връх - Скот ХокинсПризнавам, купих си „Библиотеката на Въглен връх“ (изд. „Deja Book„) на Скот Хокинс заради думата „библиотека“ в заглавието. Понякога само толкова ми трябва – има ли „книга“, „четене“, „книжарница“, „библиотека“, изписани на корицата на една книга, трябва да я имам! Фактът, че този роман спада към любимите ми жанрове – фентъзи/фантастика, допълнително наклони везните. Не че ми трябваше убеждаване за покупката – по-скоро за успокоение на съвестта, че не съм си хвърлила парите на вятъра. Когато я прочетох, вече бях сигурна, че съм била права да последвам интуицията си… но да започнем отначало.

Първо се запознаваме с Карълайн и доста бързо разбираме, че историята ще съдържа известен брой кървави сцени. Става ясно, че това не е роман за типичната библиотека, а библиотекарите са всъщност Карълайн и  нейните единайсет осиновени братя и сестри, които са по-скоро чираци. Останали сираци още като деца, всички те са взети под крилото на Бащата, който започва да ги обучава в различни изкуства – езици, математика, война, лечителство, общуване с мъртвите.

Вече споменах, че харесвам фентъзи и фантастика, затова разказите за герои със свръхестествени способности не са ми чужди и знам, че обикновено всяка сила идва на определена цена. За пръв път обаче попадам на история, която толкова детайлно показва какво трябва да жертва всеки от герой, за да развие уменията си. Децата буквално минават през ада, а Бащата не се колебае да прилага наказания, когато нарежданията му са пренебрегнати. Жестокост определено не му липсва. Авторът умело е вплел множество ретроспекции, за да сравним какви са били героите като деца и в какво са се превърнали след „обучението“ си.

Още нещо, за което писателят заслужава похвала, е включването на кратки пасажи или уж случайно вметнати изречения, които разкриват вътрешния свят, борби и противоречия на героите. Те ни позволява да надникнем в душите им, да проследим психологическите им промени и да видим белезите, които животът в Библиотеката е оставил върху тях.

Тук трябва да спомена и чудесния превод на Светлана Комогорова-Комата. Винаги съм се възхищавала на хората, които се нагърбват с превода на книги от този жанр. И въпреки че в „Библиотеката на Въглен връх“ няма твърде много измислени думи, всеки от героите има специфичен начин на изразяване, който преводачката е успяла да улови и пресъздаде. Към това добавяме и красивата корица на Живко Петров. 

Ако всичко изброено все още не е достатъчно, за да се влюбите в книгата, главният герой е силна, решителна жена с разнообразни умения, които е развила с много, много, много четене! Карълайн не е идеална – животът в Библиотеката е оставил своя отпечатък и върху нея и има моменти, в които не бях съгласна с действията й, но не мога да отрека, че дисциплината и последователността, с които подготвя и осъществява своя план, са достойни за възхищение.

Ако трябва да посоча какво не ми хареса в книгата, ще се спра на объркващите диалози и графичните Библиотеката на Въглен връх - Скот Хокинскървави сцени. Разговорите между героите понякога се превръщаха във водовъртеж на недоизказаното и неизясненото, насред който единият персонаж спестява информация, а другият безуспешно се опитва да намери смисъла в случващото се. Осъзнавам, че проблемът с комуникацията е необходим инструмент за сюжета – все пак героите са от различни светове и е нормално да говорят на различен език. Освен това, по този начин се създава напрежение и очакване да разбереш повече, да разкриеш мистерията. Същевременно, когато четях книгата на части, в различни дни се случваше да изгубя интерес или цялата тази въртележка в диалозите да ми подейства изморяващо.

Колкото до сцените на жестокост и мъчения, без тях няма как да разберем защо героите са се превърнали в това, което са. Ако тези моменти бяха цензурирани по някакъв начин, книгата със сигурност щеше да загуби част от силата си. Просто ми се щеше да бях предварително подготвена за тях, така че нямаше да ги чета на празен стомах, в метрото… преди работа.

Не искам да ви заблуждавам – драматичните и кървави моменти са много добре балансирани с хумор и забавни герои, така че романът оставя приятно цялостно впечатление, за разлика от много популярни антиутопични истории. Накратко, ще прелистите последните страници с усмивка, а на мен лично ми се прииска Хокинс да напише продължение само с Карълайн и Ъруин… Даже си мисля, че той заслужава собствена поредица – тъкмо бях решила, че не мога да му се зарадвам повече и той се оказа фен на романите за Стефани Плъм от Джанет Еванович. Смях се с глас на този момент.

Трудно е да спра да пиша и да направя кратко обобщение на книга, която ми е харесала толкова много. „Библиотеката на Въглен връх“ си има всичко, като изключим джуджета, елфи и други митични същества, тръгнали на епичен поход за спасяването на света. Романът е по-скоро история за неподозираната вътрешна сила, за поемането на отговорност, за решимостта да следваш целите си, без да се отказваш, докато намериш своето място под слънцето.

Героите са интересни, добре развити и даже забавни, поставени в центъра на интригуваща мистерия. С всяка следваща глава историята се нарежда пред читателя, подобно на пъзел, и накрая получаваме картина, която изобщо не сме си представяли. Добавете и намигване от автора към вечния спор между науката и религията, няколко въпроса за Бог и създаването на Вселената (без да се впускаме в излишни теории) и имате един завършен фантастичен свят, който си заслужава да посетите!

Още ревюта за книгата можете да намерите в „Книголандия“, „Приумици“„Четиво“, „Книжен Петър“ и „Books are magic“.