Оказа се, че от първата книга за детектива – дилетант Ники Вълков са изминали цели 5 години. Половин десетилетие след като видяхме всичко в „Къщата“, явно е дошло време да надникнем и в „Стаята“. Сега реалити форматите не са чак толкова непознати и затова вече не са интересни за писателите, но пък Богдан Русев си е намерил друг интересен сюжет, който заради същността си на табу продължава да е любопитен – секс-чатовете.
Романът започва с дългоочаквана поръчка – тя е от „политическа съпруга“, която е заловила интересното хоби на мъжа си (внимание: депутат) да си пише всеки ден с една конкретна скъпоструваща чат-компаньонка. Задачата към Вълков е просто да убеди момичето да изключи депутата от списъка си с „клиенти“, но на практика след първоначалния контакт се оказва невъзможна за осъществяване, защото момичето изчезва. За детектива, разбира се, няма нищо по-логично от това да се впусне в търсене на Лора, макар постепенно да става ясно, че едва ли ще я открие… жива.
И тук, както в „Къщата“, сякаш самата загадка и разкриването й не са акцент в писането на Богдан Русев. Ники Вълков не е станал по професионалист отпреди 5 години, а и разплитането в края на книгата изглежда някак… закърпено. Обаче навлизането в света на детектива е наистина чаровно! Наблюдаваш го как се пали все повече и повече по случая; как изживява тежко грешните си избори, но в същото време прави всичко възможно, за да се реваншира; как търпи побоища, за да спаси двете липсващи момичета (ех, малка подсказка); как готви на половинката си и живее страшно романтично с нея…
„Стаята“ на Богдан Русев е сред малкото съвременни български романи, в които „градското“ писане не ме подразни нито за миг. Динамика, жаргони, учестено ползване на конкретни места и марки – повече от характерно, но и учудващо събрано като стилистика. И някак прекалено уютно, за да го чувстваш изкуствено.
Със сигурност и социалната страна на романа не трябва да се пропуска – макар в някои случаи секс-чатовете да не представляват киберпрестъпление (не съм на 100% сигурен, де), често „клиенти“ си плащат да наблюдават онлайн и „по-така“ зрелища. Следва трафик на жени, отвличания, детска порнография – проблеми, които съществуват, но сякаш остават встрани от вниманието ни. А с появата на дигиталните поколения достъпът до тях е все по-лесен и на по-ранна възраст, съответно рискът става все по-голям и по-голям.
