fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

ИнтервютаНовини

Борислав Радославов: Имахме нужда от свят човек като Дядо Добри

6 мин.

Борислав Радославов е роден на 20 март 1987 г. Израства във врачанското село Зверино, а любовта му към разказването на истории го води в Софийския университет, където завършва журналистика. И наградите от професионалната му кариера сочат, че той разказва историите, които много други не биха се осмелили – разследващи материали с доста тъмни краски. Един светъл герой обаче почти през цялото време е част от любимите теми на Борислав – Дядо Добри. Затова и след десетките материали, посветени на стареца от Байлово, Борислав Радославов съвсем закономерно написа и първата посветена му книга „Дядо Добри – светецът от Байлово“. И макар да сме си говорили десетки пъти по темата, последният ни (засега) разговор е под формата на интервю за изданието, което вече оглави няколко от най-големите книжни класации у нас.

Книгата ти за Дядо Добри вече няколко седмици е на пазара – как се приема от читателите?
Смея да твърдя, изключително позитивно и вдъхновяващо. Точно какъвто беше примерът на Дядо Добри. Обаждат се близки и непознати да благодарят за въздействащите слова, за докосващите примери, за поучителните послания. Българите имахме нужда от такъв свят човек в наши дни и от книга, която да увековечи мисията му. Българи в чужбина масово се интересуват как и откъде могат да се сдобият с книгата. От малки и големи населени места у нас също живо се интересуват. И това е прекрасно, защото делото на светеца от Байлово приживе е обиколило света и наистина си е заслужавало всички лишения и перипетии.

От години следиш неговата дейност и си правил редица публикации в медиите. Какво ново научи за Дядо Добри, докато събираше допълнителен материал за завършването на книгата?
Съдбата ме срещна с най-близките му хора, за които нито аз, нито почти никой друг и не подозираше. Цонка Панталеева спази обета на дядо Добри за мълчание и близо 30 години тихо и кротко бе най-довереният му човек. На нея той даваше всички събрани стотинки от милостиня пред храм-паметника „Св. Александър Невски“ и храма „Свети Седмочисленици“, за да ги преброи и вкара в банковата му сметка. А след това, когато и където прецени благодетелят, да ги дари на съответната обител. Разказите на епископ Тихон за разговорите им и посещенията му в Байлово, както и на Мария Гърбова, бивш кмет на елинпелинското село Горно Камарци, за престоя на Дядо Добри в къщата й също са изключително важни, въздействащи и от първо лице.

Как те промени той – след като се срещна с него, с най-близките му хора?
Дядо Добри имаше харизмата да въздейства на хората по един наистина чудодеен начин. Включително и на мен. Хващайки те за ръката и говорейки ти топли и сърдени напътствия, успяваше да те докосне, да те замисли, да те провокира, да те върне на земята, ако си скочил твърде нависоко. Да те накара да имаш в душата си търпение, което е изключително важно, за да достигнеш до смирението. А оттам и до сърцевината, до разковничето, до висшата цел – покаяние. Защото, в крайна сметка, не е толкова важно какви и колко прегрешения си натрупал. По-важното е да се смириш и покаеш, да се поучиш от грешките си и да промениш начина си на мислене, на възприятие, на действие. Просто да си по-добър и човечен. А най-близките хора на Дядо Добри също имат подобни качества и комуникацията с тях може да те възвиси.

Защо според теб той се превърна в икона за съвременните българи – само възрожденският начин, по който изглежда, или има и нещо друго?
Дядо Добри е всичко онова, от което имаме нужда в тези смутни времена – вдъхновение, жажда за вяра, смирение, доброта, човеколюбие. В дни на все по-голямо безверие имаме жизнената необходимост да разрушим преградите между хората, да бъдем по-близки, по-единни и по-сплотени. Да спазим кубратовия завет и да не бъдем отделни пръчки, а цял сноп, който трудно може да бъде прекършен. А това няма как да се случи без искрена и силна вяра, без уважение един към друг и разбирателство. Все неща, за които светецът от Байлово се молеше, бореше и разпалваше искрата. Той обединяваше нас, българите и затова си заслужи тъкмо от народа да бъде наречен „светецът от Байлово“.

Щеше ли той да бъде толкова обичан, ако не бяха хората край него – онези, чиито истории разказваш в книгата си?
Силата и харизмата на този дивен старец сякаш са предопределени и всяка стъпка, всяко дело, всеки човек в най-близкото му обкръжение са малки парчета от целия пъзел. Вярвам, че няма нищо случайно и всяко нещо е заемало и продължава да заема своята отредена част от ребуса.

Поддържането на образа на Светеца от Байлово сякаш се превърна в твоя кауза – какви са следващите стъпки, които ти предстоят в тази посока?
Да, така е. Родолюбиви българи се обединяваме около идеята за издигане на паметник на Дядо Добри. Това ще бъде монумент на доброто, на позитивното, на хубавото и се надявам с подкрепата на институциите и хората със задружни усилия да увековечим мисията на този свят човек освен с книга, така и с паметник, който да бъде ситуиран срещу патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. Именно на нея той приживе дари 35 700 лв. и се превърна в най-големия й дарител. Сърдечни благодарности за сдружение „Азбукари“, Цвета Кирилова, „Сиела“ и всички родолюбиви българи с големи сърца, които застават зад кампанията. Предстоят тепърва много срещи и разговори, както и откриване на дарителска сметка, по която да се набират средства. Колко точно ще са необходими и какви ще са и останалите начини за подпомагане, съвсем скоро ще бъде уточнено и споделено.
И нека всички помним завета на Дядо Добри, който ми каза преди близо пет години в двора на църквата в Байлово: “Прави добро безкористно, без да чакаш добро. То ще ти се върне рано или късно под една или друга форма“.

Прочетете ревюто ни за „Дядо Добри – светецът от Байлово“ или вижте галерия от премиерата на книгата тук.

[ + ]