fb
ИнтервютаНовини

Боряна Нейкова: Хубавите неща се случват естествено, когато не ги пришпорваме

4 мин.

Ще чувате това име все по-често – Боряна Нейкова. Тя печели голямата награда на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ през 2014-та, има първи награди в национални състезания за есе на БНР и сп. „Капитал Light”, както и конкурса „Любовта е театър“, който организирахме заедно с продуцентска къща „Арт Кейс” в края на 2012 г. Завършила е националното музикално училище „Любомир Пипков“ със специалности пиано и арфа, после Испанската гимназия „Мигел де Сервантес“, а в момента учи журналистика в Софийския университет.

Публикуваме интервюто с Боряна от блога на OrangeCenter около дебютната й стихосбирка „Където за кратко е имало куче“ (ИК „Жанет-45“) – наистина си заслужава да се запознаете с нея.

Първо честито за първата награда от „Веселин Ханчев“! Как мина представянето на стихосбирката там?
Иван Ланджев представи книгата в Стара Загора, хубаво беше, много съм му благодарна за нещата, които каза. Признавам си, смятах, че точно той няма да я хареса особено, стиловете ни са различни. В крайна сметка се радвам, че се случи тъкмо той да я представи за първи път – Ланджев е не само един от най-талантливите ни съвременни поети, но и привърженик на добрия вкус.

Изпращала ли си стихотворения за предишни издания на конкурса?
Не, за първи път участвах. Всъщност за първи път прописах поезия няколко месеца преди самия конкурс. „Кучето“, което беше наградено, е първото ми стихотворение.

Само няколко месеца преди Ханчев? Как се случи, какво те вдъхнови да започнеш?
Попаднах на курс по творческо писане, който водеше Георги Господинов. Преди този курс не четях съвременна поезия, не познавах „белия стих“ изобщо, дори когато написах „Куче“-то една вечер в тролея на връщане от курса, не знаех точно какво съм написала. Георги Господинов ми каза, че е стихотворение, когато го прочетох на следващия семинар :) Този курс ме научи преди всичко да чета, тотално ме влюби в поезията.

А опитвала ли си да пишеш проза?
Проза пиша още от гимназията, имах блог за кратки разкази – дори не знам дали могат да се нарекат разкази, който възобнових преди няколко месеца. Изобщо, както дълго не бях писала нищо, тази година какво ми стана, скъсах се от писане (смее се).

Кога за последно написа разказ и прочете чужд?
В момента дочитам „Момичето на хладилника“ на Етгар Керет. От всички негови сборници, този ми стана любимият. А моят последен разказ е може би от преди месец.

Учиш журналистика, поддържаш свой блог. С какъв тип журналистика би искала да се занимаваш?
Записах журналистика, защото винаги съм искала да пиша за театър и на няколко пъти имах тази възможност. В момента обаче работя нещо, което не е свързано със специалността ми, не съм сигурна дали някога изобщо ще се върна към журналистиката.9786191861736-197x300

С какво се занимаваш в момента и защо смяташ, че няма да се върнеш към журналистиката?
Работя в маркетингова агенция и за момента се чувствам добре там. Може да ми се пише за медия някой ден, това е интересна професия, но нищо не е на всяка цена. Вярвам, че хубавите неща се случват естествено, когато не ги пришпорваме и ако им дойде времето. Човек никога не знае. Ако някой преди година и половина ми беше казал, че ще имам книга и то с поезия, щях да му се изсмея.

Докато чета стихосбирката ти, няма как да не забележа, че имаш специално отношение към предметите и към детайли от тях. Те ли те вдъхновяват повече или хората?
Привързвам се не толкова към предмети, колкото към места, градове, сгради. Трудно напускам местата, дори когато съм си тръгнала от тях физически, но промените, страховете, несигурността, дискомфорта са това, без което не бих имала причина нито да пиша, нито да правя каквото и да е със себе си. Като тегля черата, тази книга е вдъхновена от едно куче, над 10 града, поне 7 човека и нито един предмет. :)

Не пропускайте софийската премиера на „Където за кратко е имало куче“ на 18 ноември от 18 ч. в Orange Center, където дебютната стихосбирка на Боряна Нейкова ще бъде представена от Георги Господинов. 

[ + ]