Защо хората се вълнуват от спорт?
Защото спортът разказва истории.
Фредрик Бакман отново е тук, за радост на всички свои почитатели. Ако повестта „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг“ не ви се е сторила достатъчно дълга или задоволителна, то с новия си роман „Бьорнстад“ (изд. „Ciela“) шведският писател за пореден път ще ви убеди защо историите му си заслужават да бъдат прочетени.
Романът започва с очаквания и вече познат стил на автора, но още в самото начало бях неприятно изненадана от огромната прилика на сюжета с този в „Брит Мари беше тук“. Помните ли онова затънтено градче Борг, където Брит-Мари се оказва треньор на местния младежки отбор по фубол? Е, тук историята не е кой знае колко по-различна, само че градчето се казва Бьорнстад и отборът играе хокей, а не футбол.
Чувството, че Бакман сякаш много е искал да доразвие темата от предишната си книга, няма да ви напусне до самия край, но пък в един момент писателят започва да придава на „Бьорнстад“ достатъчно смисъл и подтиква читателя да пренебрегне твърде голямата прилика между творбите. Ако се престорите, че не сте забелязали и онзи така изтъркан обрат, възникващ между най-популярния играч в отбора и едно от местните момичета (сюжетна линия, използвана в безброй американски филми и книги, дори от самия Стивън Кинг в „Мъглата“), то Бакман всъщност има с какво да ви впечатли. Може би затова всички вече прочели романа определят „Бьорнстад“ като най-добрия му досега…
Това е „просто игра“. Всички играчи от време на време чуват тези думи. Мнозина от тях опитват да си втълпят, че наистина е така. Но за да проумееш, че това са глупости, е достатъчно да знаеш само, че никой в този град не би бил същият човек, ако играта не съществуваше.
Отборът на „Бьорнстад Хокей“, който успява да се класира за полуфинал в най-висшата младежка дивизия в страната (успех, който не е съпътствал играчите от 20 години насам), е в центъра на събитията. Но какво се крие зад триумфа? Само фактът, че „клубът винаги е на първо място“, или има още нещо? Смелост, желание за победа на всяка цена, амбиция да бъдеш първи или просто най-добрият, мечтата да успееш – „Бьорнстад“ разказва за всичко това и много повече. Бакман така умело пречупва случващото се през призмата си, че на финала няма как да не пляскаш възторжено с ръце, все едно си част от агитката на отбора, който току-що е победил.
„Бьорнстад“ е динамично написан роман, който увлича и успява да те пренесе в своя измислен свят, където всички герои са ти познати, сякаш си прекарал целия си живот с тях. Историята те грабва и не те пуска, защото е откровена до болка и смразяващо добре написана. Това е книга за семейните ценности, за съкровеното приятелство, за първите любовни трепети, за майките и бащите, които дълбоко в себе си искат децата им да са успешни и щастливи, за жертвите, които човек понякога прави в името на по-висша от егото му цел, за достойните мъже, за човечността, за надеждата, за куража да кажеш истината, независимо от последствията…
Хич не се учудвам, че романът е в Топ 20 на Amazon сред заглавията, публикувани между януари и юни 2017 г., които са „Най-добри книги на годината до момента“. Бакман се е справил блестящо, така че историята му отново да очарова, докосва и изпълва най-дълбоките кътчета от душата на читателя, а финалът е подобаващо чудесен! Не бива да пропускате тази творба, без значение дали харесвате спорта като цяло, хокея в частност или пък Бакман като писател въобще.
Туп-туп-туп… Шайбата е пак на леда… Някой вече е сложил кънките и играта на хокей започва… Защото „това е единственото, което този спорт изисква от теб. Чисто и просто всичко, което имаш“. А ти си повече от готов да се отдадеш, щом веднъж си стъпил на ледената пързалка.
Още едно ревю за романа може да прочетете в блога на Мария Донева тук, както и в „Reader Sense“ и „Дневникът на един книжен тигър“.
Прочетете още и мненията на Милена Трендафилова за „Баба праща поздрави и се извинява“, както и на Мартина Ламбова тук.
Не пропускайте и отзивите за „Човек на име Уве“ от Милена Трендафилова, Милена Златарова и Преслава Колева.
