fb
Ревюта

„Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг“, но надеждата не си отива

2 мин.
vsyaka_sutrin_putyat_kum_doma_cover

vsyaka_sutrin_putyat_kum_doma_coverВярвам, че едно от най-трудните неща в живота е умението да се справяш с болката и загубата. Разказът на Фредрик Бакман „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг“ (изд. „Ciela“) е трогателно описание на сбогуването на един баща и дядо с неговия син и внука му. Едно сбогуване, което става все по-мъчително и по-дълго, защото спомените на дядото всеки ден изчезват по малко и му става все по-трудно да си спомня за хората, които обича.

Само Бакман може да напише толкова красивa и романтичнa история за ужасно заболяване като деменцията, от която страда дядото. Всеки човек, който има бегла представа за това състояние, знае за ужасяващите ефекти, които причинява. Бакман обаче е придал приказен ефект с алегоричната представа за площада, който се смалява заедно със спомените на дядото.

Въображаемите разговори на дядото с внука му Ноаноа се редуват с такива между него и любимата му съпруга, която е починала. Чрез тях читателят вижда проблясъци от живота на един баща, съпруг и дядо, водил „необикновено обикновен живот”. Бакман отново демонстрира своята вяра в малките хора с големи сърца и ни убеждава колко прекрасен може да бъде животът, който често наричаме сив и скучен. drakon

Това е разказ за надеждата, който ни утешава, че независимо от всичко, щом обичаме и сме обичани, можем да се справим с неизбежните трудности и предизвикателства. Красивите илюстрации на Дамян Дамянов допълват приказния елемент и омекотяват сериозната тема.

„Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг“ не е от най-силните произведения на Бакман, но въпреки това ще осветли деня ви и ще ви накара да се усмихнете. Няма да посочвам цитати, въпреки че има доста, които бих могла да използвам. Прочетете историята и помислете за любимите си хора, за да не ви се налага също като дядото да се реванширате на внуците, подарявайки им това, което не сте успели да дадете на собствените си деца.

Вижте и ревютата ни за „Човек на име Уве“, „Баба праща поздрави и се извинява“ и „Брит Мари беше тук“. Още отзиви за „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг“ пък можете да намерите в блоговете „Четиво“ и „Дневникът на един книжен тигър“.

[ + ]