fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

Чистката на душите от призраците на миналото

4 мин.
chistka-sofi-oksanen

chistka-sofi-oksanen„Чистка“ (изд. „Персей“) започва с една муха – тлъста и шумна, дебнеща да си снесе яйцата. Алийде Тру, възрастна жена, живееща някъде в естонската провинция, води неуморна борба с мухите, които постоянно саботират нейните буркани с месо. Не сладка или конфитюри, а именно месо.

Образът на мухата се появява периодично през целия роман. Символизира нещо банално, битово, уж незначително, което обаче присъства постоянно в съзнанието ти. Като спомените, които изникват в най-неподходящите моменти, стягат гърдите ти, задушават те, обливат те в студена пот. Алийде има няколко такива спомена. Целият й живот минава в откупването от тях. Има ли цена, която не е готова да плати, за да скрие срамните семейни тайни?

Неочакваната поява на Зара – млада рускиня, избягала от своите сутеньори, оронва привидно тихия еднообразен живот на Алийде. Двете жени образуват забележителен камерен дует, зареден с противоречиви чувства – от животинско съперничество за оцеляване до дълбоко женско съпричастие. Психологическата драма между тях се разиграва изцяло в сферата на бита. Софи Оксанен насища повествованието с интимни детайли от ежедневието, които носят дълбока и въздействаща символика. Всеки жест, всяко докосване на устните до чашата, пускане на кранчето на чешмата, всяко повтаряно до втръсване движение имат своето място в тази виртуозна игра на нерви.

В същото време дребните детайли излъчват скрита красота и лиризъм – един дълбоко женски свят, окопал се в бита като защита от агресията на мъжете. Тайните, които не могат да бъдат изречени, се крият зад буркани със зимнина и сладкиши. Ролята на перфектна домакиня прави лъжата да изглежда истинска и дава илюзия за нормалност.

Двойките женски образи кръжат в орбитите си, здраво притеглени от ревност и съперничество за любовта на един мъж (сестрите Ингел и Алийде), споени чрез тайнството на забранения естонски език ( Зара и баба й) или свързани чрез насилието върху телата им ( Зара – Алийде). Но женските взаимоотношения са само един пласт от сложния замисъл на „Чистка“. Можем да изведем като основен мотива за последиците от тоталитарното минало на държавите, попаднали в обръча на Съветския съюз.

Трагичната съдба на Естония, преживяла и немска, и съветска окупация, оставя незаличими рани в душите на хората. Семейства се разделят, роднини стават врагове за цял живот, съпрузи се шпионират едни други, съседи изчезват за една нощ. И всичко това е обвито в мълчание, прикрито зад банални фрази – езикът, който скрива истината, защото е опасно да бъде изречена. Никой не говори за депортиране – хората просто „заминават за Сибир“. После някои се „връщат“. Оригиналното заглавие „Puhdistus” се свързва именно с репресиите на сталинсткия режим, наричани чистка, но в същото време носи и смисъла на пречистване. След преживяно насилие жертвите имат необходимост да се очистят, да заличат следите от телата и душите си.

Софи Оксанен не отсъжда дали начинът, който са избрали героините в историята, е правилен. На читателя е оставена свободата да преценява и да прави собствени изводи в лабиринтите от човешки съдби и избори. Но истинското пречистване може да се случи само, ако  се изправиш лице в лице с миналото. „Всичко е отговор, само да знаехме въпроса“, казва естонският поет Паул-Ерик Румо, цитиран в началото на всяка част от романа като символ на съпротивата срещу русификацията на Естония.

„Чистка“ стига до българския читател в чудесния превод на една млада и талантлива преводачка – Росица Цветанова, която е автор и на задълбочения предговор – въведение в творчеството и тематиката на Софи Оксанен. Тя е преводач и на най-новата книга на авторката – „Когато изчезнаха гълъбите“.

Романът „Чистка“ е носител на престижните награди „Финландия” и „Рунеберг”. С него Софи Оксанен става първата финскоезична писателка с Наградата на Шведската академия за северна литература („малкият Нобел”) – 2013, получава и Наградата на Северния съвет – 2010. Във Франция „Чистка” става първата преводна книга, извоювала Le prix du roman Fnac, и е удостоена с голямата Prix Femina. Романът получава и Европейската награда за книга (2010). „Чистка” триумфира и като пиеса (играна в Ню Йорк, Вашингтон, Хановер, Стокхолм), опера и филм (финландското предложение за „Оскар”).

Прочетете още мненията в блоговете на „Зорините озорени озарения“, „Момичетата от града“, „Книголандия“, както и интервюто на „Аз чета“ с авторката Софи Оксанен.