fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

БлоговеМнения

Да вярвам ли на класациите за книги?

5 мин.

Създателят на сайта „Аз чета“ Александър Кръстев, Цветелина Дечева от сдружение „Всичко за книгите“ и литературният критик Йордан Ефтимов ще бъдат водещи на дискусията „Класациите на книги – истината и само истината“. Неин модератор ще бъде писателят Ангел Игов, а събитието ще се проведе на 20 ноември от 18:30 ч. в София в литературния бар „Книгата/The Book“.

По-долу можете да прочетете мнението на Александър Кръстев по темата, както и да гледате неговото видео, част от едноименната информационна кампания с видеа, посветени на различните видове класации на книги – по продажби, чрез читателски гласувания, избор на журита и др.

Краят на лятото е или е началото на новата година – идеално време за медиите, а и за самите читатели, да отправят поглед към това кои са били най-четените заглавия за изминалия период. Затова и често в телевизии, радиостанции и сайтове ставаме свидетели на различни по структура класации – дали обаче те ни влияят в избора на книги?

На първо място, трябва да знаете как е направена една класация – не само за книги, абсолютно всяка. Дали е за най-много продадени книги, дали е за най-голям оборот от заглавие – където по-скъпите имат по-голям шанс за челни места, или пък е за конкретен жанр или за книги само на едно издателство. И още – дали са данни само на една книжарница, или на целия сектор – понякога попадаме на бомбастични заглавия като „Най-четените книги на годината!“, а се оказва, че става въпрос за продажби само в един конкретен обект. Ще се изненадате колко често се случва това!

Така че „напишете си домашното“ – вижте внимателно дали е посочен източник на подреждането, периодът на събиране на данните и методологията на обработка. Точно както социологическите проучвания преди избори – понякога ни убеждават, че някой е мнооого харесван, а той всъщност се оказва извън парламента.

Кое обаче влияе на формирането на класациите на големите вериги, а и на малките книжарници?

Нека започнем с това, че книжарницата е „точка на продажба“, което е много важен елемент от правенето на една покупка. Има значение къде се намира книгата – дали ви очаква на входа, дали е на масата с нови издания, в специална секция с най-продаваните книги, на касата или просто е сложена на рафт между стотици други в секцията за съответния жанр.

И ако книгите на рафта с „най-продавани“, най-вероятно са избрани според отчетите от търговската система на книжарницата, то за да се появи на витрината или дори на касата едно заглавие, е почти сигурно, че издателството или самият автор са дали специални условия на книжарницата или са платили твърда сума за позиционирането. Случвало ли ви се е да се чудите защо книги на по няколко месеца са сложени на масата с нови заглавия? Е, причина е същата – просто са позиционирани по-добре, за да продават повече. Това обаче със сигурност повлиява на клиентите и книгата се изкачва по-нагоре в класациите.

Трябва да отбележа, че няма нищо лошо в активната комуникация на книгите в точката на продажба – дори напротив. Това е цяла наука и тя винаги дава резултати. А и показва, че създателите на една книга наистина подхождат професионално.

Когато гледате или слушате някой да ви говори за класации, задавайте си въпроси! Най-харесваните означава ли най-купуваните? Най-търсените означава ли най-продаваните? Този човек независим източник ли е, или е обвързан с издателство или книжарница, но някой е пропуснал да ви уведоми за това.

Как стоят нещата по света? Вероятно сте виждали немалко заглавия, на които има стикер „Бестселър на „Ню Йорк Таймс“ и това може би ви е предразположило малко повече да си купите книгата. Е, това, което трябва да знаете за вероятно най-престижната книжна класация в света, е, че тя се базира на данните от няколко хиляди книжарници в САЩ, подбрани по специална методика, и… преценени от редакторския екип на вестника. Да, не са само чисти данни от продажби.

За максимална представителност на продажбите обаче в Щатите, Великобритания, Австралия и други части на света разчитат на данните от близо 80% от класически книготърговски обекти, подбирани от Nielsen BookScan. Е, дори и тази прецизност има недостатъци – платформата не събира данни от продажбите на книги в големите вериги за бързооборотни стоки, нито данни за продажби на електронни или аудиокниги. И въпреки това у нас можем само да си мечтаем за подобна прозрачност.

Ще завърша с един съвет: ако следите класациите, сравнявайте поне две или три от тях. Вероятността да не се влияете от тях е доста малка, дори да се опитате да се самоубедите в обратното. Затова просто бъдете достатъчно добре информирани от няколко източника – така вероятността да бъдете заблудени става съвсем ниска.

Дискусията е организирана от сдружение „Всичко за книгите“ в партньорство с „Аз чета“„Фабрика за книги“ и с медийната подкрепа на БНТ 1. Присъединете се към Facebook събитието тук.