fb
Ревюта

„Слава“ на Келман за изобретателността му

2 мин.
Daniel Kelman - Slava

Даниел Келман - СлаваПредставете си една яка история за човек, който случайно получава мобилен номер, вече собственост на друг човек. Много по-популярен и с много по-вълнуващ живот от него. Не е трудно да предусетите нелепостите и комичността на ситуацията, нали? Недоразумения, нерви, тръпка от досега с новото. Един разказ, който сам по себе си не звучи никак зле.

Сега ще усложним задачата. Представете си друга история – този път от името на въпросния човек, чийто номер е бил даден по погрешка. Заплита се интригата, нали? Това е нищо – в „Слава“ (изд. „Colibri“) на Даниел Келман са омесени цели 9 истории. И то толкова оригинално и готино, че се чудиш как може подобна идея да се побере в едва 140 страници.

Чак не мога да повярвам с каква топлина си спомням за „Измерването на света“ от същия този Келман. Прочетох я преди повече от 5 години, но мисълта за нея все още ме кара да се усмихвам и да кимам. Толкова хубаво обрисувана, майсторски сглобена и елегантно изпълнена творба не бях чел от доста време. И това фино чувство за хумор, което чак съм се чудил с каква лекота е изпълнено. Много харесвам Даниел Келман! Харесва ми това, че въпреки оригиналността си, не звучи претенциозно и грандомански. Напротив – и двете му книги се четат леко и носят нещо много развлекателно и стойностно.

Келман владее едно от най-ценните (за мен) качества, които авторът трябва да притежава. Умелост в използването на детайлите. Обяснявам. Не е нужно те да са двайсет хиляди и да знаем, че героят използва светлорозова четка за зъби, а това всъщност по никакъв начин да не помага за образността на историята. Разбирате ли? Можеш да споменеш един навик, една характерност, едно любимо занимание, но това да се окаже ключово по-нататък в книгата. Обичам подобни авторови закачки и като читател те много ме забавляват.

Интересен е форматът на „Слава“. Роман, изграден от разкази. 9 разказа, в които само привидно героите са самостоятелни. В даден момент задължително ще се появи някаква думичка, дребна случка или мисъл, които ще направят връзка с предходен разказ и същевременно ще накарат читателя да продължи нататък и на свой ред да открие закономерността в поредната история.

Много сложно го изразих, а всъщност искам да споделя нещо съвсем просто: Даниел Келман пише прекрасно, забавно и без да претрупва романа си с излишества. Стегната и приятна книга с разкази. Пардон – роман. Приятно четене!

[ + ]