Дебютният роман на Даниела Петрова „Майката на дъщеря й“ е напрегнат и динамичен трилър. Историята започва с Лана, която забременява с донорска яйцеклетка, няколко дни, след като дългогодишният й партньор Тайлър се изнася от дома им. Лана среща в метрото Катя, своя донор, и двете се виждат няколко пъти преди Катя да изчезне безследно. Темата за репродуктивните проблеми е до болка позната на Даниела Петрова, която години наред прави опити да забременее и дори преминава курс с донорска яйцеклетка, който обаче, за съжаление е неуспешен.
Книгата излезе през юни в САЩ, но изключително бързо успя да привлече внимание към себе си и веднага беше включен в над 10 класации за книги, които непременно трябва да бъдат прочетени, и дори беше препоръчана от книжния клуб на Опра Уинфри, един от най-влиятелните книжни клубове в САЩ. На българския пазар романът се появи през октомври с логото на издателство „Сиела“. Даниела Петрова дойде в София за премиерата и успя да отдели от ценното си време, за да разкаже пред „Аз чета“ повече за себе си и своя толкова успешен роман.
Умишлено пишеш по тема, която познаваш. Натовари ли те писането по тази тема?
Когато започнах да пиша книгата, бях затворила вратата на това да пробвам за бебе. Вече се бях примирила с факта, че няма да стане. Аз започнах да пиша книгата, когато бях на 40 години и вече знаех, че майчинството е зад мен и се бях посветила на това да стана писателка. Това е моя мечта от детството. Дотогава пишех есета, разкази и истории, които публикувах в списания и вестници като New York Times, Washington Post, Los Angeles Review of Books, списания като Marie Claire или литературни журнали. Романите винаги са ми били голямата любов и затова се престраших да напиша роман. Това, че познавах темата, беше страхотно, защото не трябваше да правя много допълнителни проучвания. Все пак говорих с полицай от един от участъците в Ню Йорк, който много ми помогна с информация за това как би постъпила полицията в различни ситуации.
Какво научи за себе си, докато пишеше тази книга?
Научих, че много обичам да пиша и че ми доставя невероятно удоволствие да се изгубя в света на фиктивните герои и да изживея други съдби чрез техните преживявания. Аз разказвам романа от гледната точка на тримата главни герои и съм в главата и на тримата. Като автор аз сякаш изживях ситуацията от гледна точка и на тримата и по този начин научих колко е трудно да обясниш своите чувства и емоции, дори на хората, които са ти най-близки.
Ако трябва да разкажеш на някого за романа, как ще го представиш? Като роман за репродуктивните проблеми или като роман за проблемите в комуникацията между хората?
Второто. Проблемът с безплодието е само като фон на историята. Книгата е психологически трилър и мистерия. Тя започва със забременяването на Лана, но не е за борбата с безплодието, която Лана е изживява. Това се случва години преди да започне историята в „Майката на дъщеря й“.
Аз имам магистърска степен по психология и много се интересувам от човешките взаимоотношения и от това колко много можем да нараним хората, които обичаме, когато не комуникираме добре, когато лъжем или пък пазим тайни, защото ни е страх да си признаем, че сме направили грешка, някой път дори и на себе си. Такива взаимоотношения са ми много интересни и точно това исках да покажа в тази книга, особено в такава уникална ситуация, в която говорим за триъгълник от родители – бременната Лана, бащата на бебето – Тайлър и Катя, жената, чиито гени ще наследи това дете.
На сайта ти има възможност с теб да се свързват читателски клубове. Какви са впечатленията ти от срещите с хората от читателските клубове?
Читателските клубове са страхотно преживяване. При представянията на книгата в книжарници, обикновено идваха хора, които не са чели книгата, но в читателските клубове всички са я прочели и имат мнение. Много е интересно как те помежду си говорят за романа, обсъждат героите, особено когато обсъждат грешките на героите, много е интересно да видиш как някои читатели защитават едни герои, други защитават други герои. Всеки от читателите си избира един от тримата основни герои за любим. Това много ми харесва, защото точно това исках да покажа – как всички имаме добри и лоши страни.
Как си представяше съдбата на книгата, след като тя излезе от печатницата?
Не си представях нищо след публикацията. Моята мечта е да пиша и това ми е любимото нещо, но за да се чувствам като автор, книгите ми трябва да са публикувани и да имам читатели. Мечтата ми стигаше само до там – да мога да публикувам книги, за да мога да пиша повече. Радвам ме как се прие книгата в САЩ. Тя влезе в много списъци за трилъри и дори за книги, които са най-подходящи за четене през лятото. Всичко, случило се след публикуването на книгата, надмина очакванията ми и се надявам така да продължава. Надявам се, че и в България книгата ще се приеме добре. Засега това, което чувам от читатели, е страхотно. Романът излезе в петък, а премиерата беше в понеделник. Имаше едно момиче, което дойде на премиерата и ми каза, че вече е прочела книгата и тя много й е харесала. Няма по-добър комплимент за един автор от това да чуе, че един читател е изчел книгата му за 2 дни.
Има ли друга история, която искаш да разкажеш?
Аз вече започнах втория си роман, много съм въодушевена за новата история и чакам с нетърпение да успея да се върна към него. Покрай „Майката на дъщеря й“ имам много представяния, турнета и изяви. От месеци не съм имала време да седна да пиша. Новата история също е психологически трилър. Действието се развива в Ню Йорк, но този път през 90-те години. Главната героиня ще е българска емигрантка и ще черпя от своя опит като емигрантка, когато заминах през 90-те години – във времето преди интернет, преди социалните мрежи и мобилните телефони, в един съвсем различен свят от сегашния. Тогава беше много лесно да бъдеш изолиран в един огромен град.
Може да поръчате „Майката на дъщеря й“ на Даниела Петрова от Ozone.bg с 10% отстъпка с код azcheta.
Снимки: Facebook/Daniela Petrova
