По повод тригодишнината от смъртта на култовия фентъзи писател Тери Пратчет The Guardian публикува лиричен разказ на дъщеря му Риана Пратчет за творчеството на Туве Янсон, изиграло важна роля в семейството й. Предлагаме ви негов превод.
Не помня конкретен момент, в който се запознах с муминтролите. Те сякаш винаги са били там – уютно, успокояващо и леко ексцентрично присъствие в детството ми, което остана с мен и до днес. Баща ми наричаше Туве Янсон „един от най-великите детски автори, живели някога“ и твърдеше, че е станал писател заради нея.
Риана Пратчет (снимка: The Guardian)
Семейството на баща ми беше от онзи тип следвоенни хора, които не се занимават с глупости и не се прегръщат, нито пък говорят за чувствата си. Вместо това те изразяваха любовта си, като създаваха разни неща – играчки, пъзели, къщички на дървета. Баща ми обичаше да ни гушка, но спазваше и традицията да твори – направи ми минипазар, кошер за пчели, готварска печка и най-запомнящото се – долината на муминтролите!
Тя беше изработена от дърво и папиемаше – основополагаща техника за всички артпроекти през 70-те и 80-те. Имаше гора, река и дори тъмна пещера. Баща ми изработи и къщата на мумините с всички главни герои от глина, която оцвети и полира. Години след това със семейството ми преобърнахме едно таванско помещение, пълно с какви ли не вехтории, за да намерим самотна кутия, която съхраняваше муминското творение на татко.
Догодина в Обединеното кралство се очаква нова анимация за муминтролите, така че повече деца и възрастни ще имат възможността да им се насладят. Аз лично ги открих чрез красивите илюстрации на самата Янсон от книжките, които родителите ми четяха, докато не се научих да чета сама. Бях ненаситна малка читателка и се потапях в света на Туве Янсон, изграден върху теми като приятелството, любовта, толерантността и емпатията. По онова време тези ценности до някаква степен отсъстваха в собствената ми страна. Според мен историите за муминтролите трябва да се четат от всеки, който възнамерява да се занимава с политиката на запад.
Несъмнено привързаността ми към муминтролите е донякъде свързана с идиличното малко селце, в което живеех – Съмърсет. Имахме кози в предната градина и пилета и патки в задната. Сами си отглеждахме плодове и зеленчуци. Прекарвах часове в изучаването на местната долина. Не я познавах под друго име, освен „долината“, защото за какво ми беше да знам за различно място? Това беше моята муминтролска долина.
Катерех се по дървета, берях диви билки, доях козите и предях. (Добре съм подготвена за живот след Апокалипсиса.) Бях от последното поколение деца, оставени да тичат сравнително свободни сред природата, да се охлузват, да бъдат жилени от пчели, да се окалят – всичко това, придружено със слабо родителско наблюдение. (Трябва да споделя как в даден момент ми казаха, че баща ми ме е наблюдавал от най-високата част на долината, докато съм слизала в подножието, за да доя козите).
Тери Пратчет с дъщеря си Риана (снимка: DailyMail)
Родителите ми също много обичаха мумините. Аз се определях като младия Муминтрол, тъй като бях единствено дете с баща писател и майка, която обожава градината си. Баща ми беше възприел езика на Туве Янсон и вкъщи често използвахме фрази от книгите й. Невежнъж ни беше напомняно „да хвърляме вълнените си панталони на крокодила“, когато пътуваме в чужбина. Това би имало смисъл и за вас, ако сте чели фантастичната „Кометата идва“.
Родителите ми предаваха ценностите, които откриваме в историите за мумините – на чувство за сплотеност, състрадание и разбиране. Баща ми ми показваше как да си направя водно колело от листа и съчки – точно както Татко Мумин в „Корабът на вселените (Мемоарите на татко Мумин)“. Пускахме ги да се въртят нежно по течението на малкото поточе, което криволичеше през долината. Беше толкова просто и доставящо истинска радост. В сценария на The Wee Free Men имам героиня, която прави същото колело и така отдава почит на тези щастливи дни.
Наскоро имах възможността да заведа майка ми в света на муминтролите в Наантали, Финландия – красивия тематичен парк, разположен на остров и създаден по идеите на Янсон. Майка ми каза, че преживяването да разгледа муминтролската къща в реални размери, както и да пее и танцува с Малката Мю, я е накарало отново да се почувства като дете. Сърцето ме болеше. Когато баща ми се загуби в тъмните дебри на Алцхаймера и не можеше да спи нощем, аз му четях от книгите за муминтролите. Както винаги, те ни носеха успокоение в мрачно време. За нас муминтролите означаваха любов.
Прочетете ревюто ни за първата книжка от поредицата „Муминтрол и разбойниците“. Припомнете си и другите муминтролски книги с отзивите ни за „Кометата идва“, „Цилиндърът на магьосника“, „Малките тролове и голямото наводнение“, „Мемоарите на татко Мумин“, „Невидимото дете“, „В края на ноември“, „Тайнството на юни“ и „Омагьосана зима“.
Не пропускайте и текстовете ни за книгите за възрастни на Туве Янсон – на Милена Златарова за „Дъщерята на скулптура“ и „Куклената къща“ , и на Преслава и Митко Аврамов за „Пътуване с лек багаж“.
Изображение на публикацията: © Moomin Characters™, Gutsy Animations
