fb
Ревюта

„Пътуване с лек багаж“ през живота

3 мин.
patuvane-s-lek-bagazh

patuvane-s-lek-bagazh„Пътуване с лек багаж” (ИК „Жанет 45“) на Туве Янсон е първата ми среща с авторката. Все още не съм стигнала етапа, в който искам или не, ще трябва да се срещна с муминтролите, които дори само с името си навяват асоциации за забавни приключения, защото все пак са книги, писани за деца. Нямах представа какво да очаквам от разказите й за възрастни и в каква посока е поело творчеството й. Дали по забавен начин поднася някои истини за живота, или подходът е по-сериозен и задълбочен. Истината е, че намерих разказите й за меланхолични и съзерцателни. Всеки от героите й е на път, понякога поел съзнателно по него, понякога намерил себе си в края на пътуването, което може да бъде и чисто метафорично. Героите й са пъстри и разнообразни – малко момче с мрачни и апокалиптични увлечения, добронамерена професорка, млада двойка, художничка и т.н. Туве Янсон е обхванала човека във всичките му възрасти и вълнения и е твърде вероятно някъде сред страниците да се разпознаете сред емоциите на някой от героите.

Разказите са за живота, защото какво друго е той, ако не един дълъг път, по който всеки поема, и макар крайната дестинация да е еднаква за всички, то начина, по който ще го извършиш и с колко багаж всеки сам решава.

Най-много ми допаднаха историите „Дете за лятото” и „Райска градина”. В първата, Елис, странно мрачно момче ще открие удоволствието от живота, чак когато преживее истинско препятствие. А втората доказва, че дори и да живееш в мечтаното от теб място, малките злободневни дрязги ще те следват и там.

В едноименния разказ „Пътуване с лек багаж” Туве Янсон прави песимистична и безпощадна оценка за човешките мъки, като ги свежда до „доста еднообразни”.

Той или тя изневеряват или се отегчават, отщява им се да работят, други балони от амбиция и мечти също губят формата си, времето скоро започва да не достига, семейството се държи неразбираемо и плашещо, приятелството бива отровено ей така, между другото, човек неистово се занимава с незначителни неща, докато непоправимото продължава безнадеждния си ход, гризат го чувство за дълг и вина и на всичко се слага неопределеният етикет „тревожност” – проблем, на който човек рядко има време или смелост да даде определение.

В обобщение, цялостното настроение от разказите е минорно, с няколко изключения. Някои от тях ще ви накарат да се върнете и да ги прочетете пак и да разберете какво точно се е случило. „Пътуване с лек багаж” ме остави с леко смесени чувства, заради меланхоличността си, която на мен ми дойде в повече. Това, което ме заплени в разказите, е как едно изживяване в даден момент в наглед съвсем обикновена ситуация оставя своя отпечатък и поставя преломния момент по пътя на човека. Защото понякога по-важен е онзи невидим път, който променя сърцето и душата.

Прочетете още ревюто на Митко за „Пътуване с лек багаж“ и на Милена за друг сборник с разкази на Туве Янсон – „Куклената къща“.

[ + ]