fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

Буел Вестин ни доближава до творческия свят на Туве Янсон

4 мин.
buel-vestin

buel-vestinБързам да започна това ревю с декларацията, че „Туве Янсон. Думи, образи, живот“ на Буел Вестин (изд. „Жанет 45“) вече е неотменна част от мисловната ми „ тувеянсонска“ карта. Всеки почитател на творчеството на финландската писателка (от шведски произход) ще разбере нетърпението, с което очаквах тази книга да излезе в България. Въпреки че предпочитам да опознавам писателите главно чрез творбите им, признавам, че изпитвах любопитство към нейната личност. Особеното съчетание между пламтяща творческа енергия и изваяната с хладнокръвна прецизност проза, изключителната й популярност и дълбоката необходимост от усамотение винаги са будели интереса ми да я „видя“ извън контекста на „майката на муминтролите“ – определение, което й е било доста неприятно.

Книгата впечатлява още на пръв поглед със солидната препоръка на сериозен научен труд. Авторката Буел Вестин е професор по теория на литературата в Стокхолмския университет със специализация в областта на детско-юношеската литература, утвърден специалист по творчеството на Туве Янсон. Тя се основава на изключително богат документален материал, част от който става достъпен и за читателите под формата на снимки, репродукции на картини, откъси от писма.

Без да търси оригиналност в структурата на биографията и поднасянето на информацията, авторката следва хронологично най-важните етапи в живота и творчеството на Янсон. Но това е далеч от сухото изреждане на факти. Въздействието на книгата се постига чрез изграждането на необикновено жив и „дишащ“ образ на писателката – несъмнено следствие от личния контакт на Буел Вестин с Туве Янсон и дълбокото разбиране на творческата й натура. Без да натрапва детайли от общуването си с писателката, авторката довежда убедително до разбирането на читателя именно личността на Туве Янсон и основните движещи сили в живота й – работата и любовта, любовта и творчеството.

Книгата разширява неимоверно много обхвата на представата за писателката като творец в много други области извън поредицата за муминтролите. За мен беше донякъде изненада настойчивостта, с която е желаела да бъде възприемана на първо място като художник и после като писател. Интересна дискусия може да породи и съпротивата й да бъде титулувана като детска писателка. Това поражда известна двусмисленост – дали е възприемала определението „детски писател“ като някакво tuve-janson-s-mumintroliомаловажаване в контекста на тогавашната нагласа към детската литература, и изобщо доколко книжките за муминтролите могат да бъдат определени като детски? „Детски писател“ ли е писателят, който пише повече за детето в себе си, отколкото за децата като читатели? Точно около тълкуването на посланията на муминските истории усетих в себе си лека съпротива спрямо авторката. Не заради несъгласие с философския смисъл и психологическата дълбочина на образите, а заради раздробяването и анализирането на нещо, което иначе е толкова цялостно и вълнуващо именно по начина, по който е предадено.

Безспорно качество на тази биография е ясният и лек стил на Буел Вестин, предаден великолепно в превода на Анелия Петрунова, вече утвърдена като посредник между творчеството на Туве Янсон и българския читател. Книгата се чете с удоволствие и от хора, които не са свързани професионално с литературата. Такова издание е едно голямо предизвикателство дори чисто полиграфически и не мога да не похваля екипа на издателство „Жанет 45“ за отличната работа. В този том от 511 страници, пълен със снимки, включително цветни репродукции, не открих нито една сериозна печатна грешка или несъответствие.

Личността на Туве Янсон заразява с огромния заряд от творческа енергия, съчетан с чиста радост от работата и себеизразяването. Важни моменти от живота й и отношенията с близките хвърлят светлина върху по-късната й проза. След „Думи, образи, живот“ ми се иска да препрочета отново „ Куклената къща“ , „Пътуване с лек багаж“, „ Честна измама“. Докосването до такъв човек винаги вдъхновява и оставя едно хубаво чувство, че животът може да бъде изпълнен с радост и творчество, стига „никога да не губим интерес, никога да не бъдем безразлични“.  И сякаш дочувам звънкия смях на Туве Янсон : „Толкова е просто!

Прочетете и ревюто на Лора Филипова в сайта „Детски книги“.