Признавам, че подходих изключително скептично към “Дивергенти” на Вероника Рот след целия шум около филма. След като за една вечер прочетох половината книга, разбрах, че изобщо не съм била права и просто трябва да игнорирам всичко, свързано с филмовата адаптация.
Действието се развива в бъдещето, когато върху руините на днешния свят е изграден нов. В него обществото се разделя на пет касти – Ерудити, Аскети, Прями, Безстрашни и Миротворци. Всяка от тях живее по определени правила, има свои ценности и разбирания, а това към коя от тях искаш да принадлежиш, е лично твое решение.
Именно този въпрос тормози главната героиня Беатрис, която живее скромно със семейството си Аскети. В душата си обаче тя знае, че е нещо повече от аскет. Изправена пред възможността да избере, Беатрис се хвърля с глава напред към новото си бъдеще, което е изпълнено с купища нови предизвикателства, адреналин, страхове и ужас.
Попаднала на напълно ново място, Беатрис скоро разбира, че това не е единственият важен избор, който трябва да направи в живота си. Защото скоро се сблъсква лице в лице с първата си любов и с факта, че е нещо повече от останалите – Дивергент.
Съвсем скоро Беатрис започва да осъзнава, че мирът между кастите е само привиден и всичко, което се случва около нея, не е такова, каквото изглежда.
Всъщност главната героиня се сблъсква с всичко онова, с което се сблъсква всеки един млад човек – първата любов, неразбирането, противоречията със семейството, търсенето на границите и адекватното позициониране в свят, в който все повече се откъсваш от детството. В още по-сериозен план историята дълбае във вечния въпрос за системата, която потиска, за идеологиите и неминуемата тема за конформизма.
Не може да се отрече, че “Дивергенти” наистина е книга за тийнейджъри, но за сметка на това няма да е скучна и на по-големите. До известна степен има своите предивидими моменти, но пък е толкова заредена с адреналин, че те държи дори и в тези по-слаби части.
В “Дивергенти” виждам една от онези творби, които като малък могат да те накарат да заобичаш книгите. Звучи достатъчно модерно, чете се бързо, историята те потапя напълно и в същото време задава същите въпроси, каквито си задават и тийнейджърите.
Книгата често е сравнявана с “Игрите на глада”, но единственото общо, което виждам между тях, е фактът, че са антиутопии и разказват за разкъсването на един свят, както и за раните, които оставя тази реалност.
Истината е, че “Дивергенти” ме накара да съжалявам, че нямам класно по математика след два дни и вместо да уча, тайничко си чета в някой ъгъл.
Ревю и в „Книголандия“.
Очаквайте скоро при нас и ревю за втора част на книгата. А междувременно изгледайте трейлъра на филма:
