fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

S#*t Our Publishers Do

2 мин.
divotiite-koito-pleshti-bashta-mi

divotiite-koito-pleshti-bashta-mi

Пичове, не става така! Просто не можеш да си позволиш да купиш правата за тотален хит и да преведеш заглавието по адски неутрален начин, да направиш доста грозновата корица, бледо копие на оригинала, и да се задоволиш с посредствен превод на текста. Не става, разбирате ли?!? Моля ви, не го правете повече! Защото ‘S#*t My Dad Says’ просто не го заслужава.

Историята да Джъстин Халпърн „Дивотиите, които плещи баща ми“ е наистина забавна и някак ме кара да се чудя дали не е просто легенда – за бащата радиолог, който реди наред и дава най-ненормалните коментари на света (Поне за хора, които не са чували хубава българска псувня от извора, де), за израстването на малкия Джъсти сред цветущите изрази и сприхавия характер на тати.

Но пък после се появяват отношенията баща-син, възмъжаването, защитаването на семейните ценности – истински благодатен материал за ситуационна комедия. Разбира се, след измислянето на гениалната концепция на ‘S#*t My Dad Says’ Халпърн намира сили не само за книга, но и за сериал. Всичко започва в Twitter и… ОК, може и да не е съвсем истинско, но е готино и си заслужава четенето.

7821447

И пак се връщам на кофти БГ изданието, защото просто не мога да го премълча. Ето няколко неща:
– shit има много, ама МНОГО значения и на български може да се преведе по десетки начини, различни от „лайно“
– да преведеш „cheerleader“ като „викачка“? Стига, де!
– споменах ли корицата? Ето как изглежда оригиналната…

Въпреки всичко, книгата си заслужава да се прочете, ако горните няколко бележки не ви се сторят чак толкова важни. Просто заради самата книга. Сега отивам да си пусна още някое откъсче от сериала на CBS и да се насладя на нацупената игра на Уилям Шатнър.