fb
Ревюта

Другото лице на диктатурата в „Дневник от Северна Корея“

6 мин.

Разстоянието от демилитаризираната зона до Пхенян е 170 км, а до Сеул – едва 65 км. Двете столици са толкова близо една до друга. Но огромна пропаст дели съзнанието и манталитета на двете държави.

Корейската народно-демократична република (КНДР, Северна Корея) е несъмнено най-потайната и изолирана държава в света. Образът, който са изградили малкото сведения за случващото се в границите ѝ, е на диктаторски режим, създаващ ядрени оръжия и строго държащ народа си в неведение какво се случва в останалия свят. С пътеписа „Дневник от Северна Корея“ (превод: Мария Демирева) издателство „Вакон“ ни кани на пътешествие из географските ѝ ширини, чрез което сами да придобием впечатления за страната. Друг шанс да надникнем в тази част на Корейския полуостров надали ще ни се удаде, така че си заслужава да приемем поканата.

Наш спътник е самият Майкъл Палин. В случай, че все още не можете да се досетите от къде ви е познат достолепният възрастен мъж на корицата и автор на книгата – Палин е британски актьор, част от знаменитата комедийна група „Монти пайтън“. От 80-те години насам участва в редица документални поредици, в които пътува по света. Такъв именно е и поводът за посещението му на Северна Корея – заснемането на документален филм.

В обиколката, организирана специално от местни туроператори за Палин и снимачния екип, влизат редица емблематични за КНДР места. От най-разпознаваемите като площад „Ким Ир Сен“, Кулата на идеите Чучхе и хълма Мансу; през по-малко известни, но дори по-любопитни като Арката на обединението и Двореца на слънцето Къмсусан. Екипът не се задържа само в столицата, а се отправя на пътешествие и до най-стария град в КНДР – Кесон, демилитаризираната зона (DMZ) между Северна и Южна Корея, подножието на свещената планина Пекту и още. През това време се отбиват в местно творческо студио, спортен център, училище, кооперативно стопанство и други места, от които да придобият представа за живота в страната.

Площад „Ким Ир Сен“ в Пхенян (Снимка: iStock)

Не си представяйте обаче, че Палин и компания получават туристическа карта, билети за транспорт и пожелание за приятно прекарване. През цялото време неотлъчно до тях стоят няколко „пазачи“ – представители на местни организации, които съблюдават за гладкото преминаване на посещението. Те следят всяка крачка на гостите си от Америка, дават разрешение кое да се снима и как, а в края на деня преглеждат и всеки заснет кадър, за да проверят дали представя страната в правилната светлина.

„Тук не съществува такова нещо като неограничен достъп особено ако идваш от западния свят и те придружава снимачен екип.“

По време на цялото пътешествие на Палин витае една особена атмосфера на илюзорност. Начинът, по който е устроен животът в КНДР, и нещата, в които привидно местните наистина вярват, някак просто звучат нереално. Подобно усещане съм имала само когато гледах филма „Шоуто на Труман“, в сцените преди той да осъзнае какво се случва. Очакваш, че всеки момент някой  ще изскочи от някъде, ще потупа героите по гърба и ще им каже, че са справили чудесно с разиграването на шоу пред публиката. В случая това, разбира се, не се случва, и си оставен да се чудиш как е възможно такава страна наистина да съществува.

Мемоарът на Палин е изключително любопитно четиво по ред причини, започвайки с неговата актуалност. Действието в книгата се развива през пролетта на 2018 г., в исторически момент от историята на полуострова – срещата на върха между лидерите на Северна и Южна Корея Ким Чен-ун и Мун Дже-ин. Несъмнено появата на COVID-19 е повлияла на ежедневието на севернокорейците, но предвид че са изминали само 4 години, надали драстично се различава от случващото се в книгата.

По страниците ще откриете и редица снимки. Описаните места са малко известни, което прави наличието на тези кадри особено ценно. Повечето са черно-бели, което отнема част от магията, но в средата на изданието са поместени и няколко чудесни цветни изображения.

Жилищни блокове в Пхенян, заснети от Кулата на идеите Чучхе (Снимка: Thomas Evans/Unsplash)

Безценна добавка към книгата откриваме на финала. Последните думи са на режисьора Нийл Фъргюсън – той разказва накратко за разузнавателното пътуване, което е предприел месец преди завръщането му с Палин и останалата част от екипа. Такива посещения са обичайна практика за снимачните екипи, с цел да се избере кое и как ще се снима. В тази предистория се намират отговорите на много от въпросите, които си задавах: Какви са били условията, при които местните изобщо са се съгласили да бъде заснет филма? Колко от програмата е била създадена от севернокорейците? Имал ли е снимачният екип изобщо някаква свобода? Е, информацията не е особено изчерпателна, но ни доближава до отговора и на един въпрос, който самият автор си задава:

„Дали оставам с такова впечатление заради хората, с които са избрали да се срещна?“

„Дневник от Северна Корея“ е непретенциозен пътепис, който всеки любител на пътешествията и непознатите страни ще оцени. Палин не е писател и не се отличава с изящен изказ или особено подредена мисъл, но не е и необходимо. Местата и хората, с които ни запознава в книгата, са толкова интересни, че бих чела за тях и от гърба на кутия мялко.

А за по-любопитните трябва да спомена, че заснетият от Палин и компания документален филм лесно може да бъде намерен в интернет и определено си заслужава гледането.

Можете да поръчате „Дневник от Северна Корея “ от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta22q3 при завършване на поръчката си. Вижте всички кодове за отстъпка за читателите на “Аз чета”.

[ + ]