Освен да прекарвам времето си в непознатите светове от книгите, обожавам да гледам филми. Много, много филми. За съжаление, през последните месеци не ми остава почти никакво време за тях, затова реших, че е дошло време за сборника с киностатии „Добрите, лошите и грозните“ (изд. „Ибис“) на Благой Д. Иванов. Хем кино, хем книга.
Благой Д. Иванов е добре познат сред кино- и книжните среди като част от екипа на „Operation Kino“ и един от основателите на издателство „Deja Book“. Имайки предвид, че единственият сайт, на който се доверявам за ревюта на филми, е „Operation Kino“ и съответно един от любимите ми жанрове в киното е ужасът (в определена негова форма), нищо чудно, че за мен книгата се оказа добро попадение.
„Добрите, лошите и грозните“ ще ви преведе през значимите хорър ленти и чудовища, които са останали в историята на седмото изкуство и са белязали всеки от нас по един или друг начин. Имайте предвид, че понятието „хорър“ събира в себе си много поджанрове. Твърде е вероятно да установите, че любимо ваше заглавие всъщност спада към някоя от категориите на добрия стар ужас.
Както вече споменах, имах нужда от кино и нямаше значение дали ще е под формата на филми. Сборникът на Благой дойде в точния момент, защото хвърли светлина върху доста любими продукции. Никога не съм ги анализирала в такива детайли, още повече, че допреди две години не обръщах толкова внимание на режисьорската работа и музиката в една лента. Ако обаче има човек, на когото мога да се доверя за безпристрастна позиция относно кинотворенията, това ще е Благой. Чела съм не една негова рецензия и винаги ми е правило впечатление как се отличават с неутрален поглед към конкретните заглавия, като ги съпоставят по най-адекватен начин с отминали такива.
В „Добрите, лошите и грозните“ ще се запознаете с киноужаса в повечето му аспекти. Освен поредиците, които биха ви дошли на ум, като „Кошмари на Елм Стрийт“, „Петък 13“, „Хелоуин“, „Предизвестена смърт“, ще навлезете и в дебрите на най-ранните филми с големите и грозни същества като Годзила, Кинг Конг и всички видове динозаври в „Джурасик парк“. Също така ще срещнете и с разнообразните вариации на „Терминатор“, който лично аз обичам (в умерена степен, естествено).
Най-силно впечатление ми направи, че Благой е отделил немалко страници на истинския ужас, който години наред вдъхновява киното, а именно реалният. Изчела съм страшно много за почти всички известни и недотам познати убийци в света, включително и по-сериозни, хипотетични анализи на психологията, която стои зад извършените от тях брутални престъпления. Част от киноиндустрията винаги е търсила само и единствено начин за печелене на пари, но никога не съм разбирала използването на точно тези случаи за трупане на сензация. Факт е, както се споменава и в конкретното издание, че от конкретните трагедии са произлезли неоспорими киношедьоври, но все пак продължавам да недоумявам.
Като огромен фен на жанра антиутопия останах леко разочарована, че представителите му в киното бяха бегло споменати и липсваше по-обширна информация за тях. За мен това е съвсем друго измерение на ужаса, което непрекъснато преследва човечеството стъпка по стъпка – от миналото до ден днешен. Все пак се надявам това да не е последната книга на Благой, така че ще тая надеждата за бъдещ материал по въпроса.
Самият автор прави уточнението, че „Добрите, лошите и грозните“ не е академичен труд, а любителски, но аз бих възразила, че знанията му са дори енциклопедични. Смятам, че сборникът с киностатии ще се хареса на всеки, който малко или много е запален по седмото изкуство, а пък ако харесвате и ужасите, определено гарантирам, че ще ви допадне.