fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„Дона Флор и нейните двама съпрузи“ – латиноамериканска буря от кулинария и страст

4 мин.
Dona Flor i neynite dvama sapruzi - Zhorzhi Amadu

dona-flor-i-neynite-dvama-sapruzi„Дона Флор и нейните двама съпрузи“ (изд. „Colibri“) от Жоржи Амаду е книга, която трябва да се чете лятото – когато температурите се покачват до небесата, жените носят ефирни рокли, а погледите на мъжете са разфокусирани. След „Хладнокръвно“ на Капоти имах нужда от забавно, леко и малко дръзко четиво, с което да си върна юлския дух, и някак случайно дръпнах точно тази книга от рафта.

Няма случайни неща на този свят, както би ви казала и самата дона Флор…

Годината е 1943 – докато светът страда от ужасите на войната, в Баия времето тече по коренно различен начин, карнавалът е в разгара си, улиците са пълни с весели хора, музика, алкохол и страстни танци. Амаду ни оставя да се потопим с усмивка в тази обстановка, за да може след това с едно ловко щракване на пръстите да завърти колелото на съдбата и съпругът на Флор, неповторимият Вадиньо, да се свлече неочаквано на земята и да умре за няколко секунди, маскиран като баиянка.

Ще си кажете, че тук започват мъките на нашата главна героиня, но не, те са започнали още със самата им среща и са се засили в седемгодишния им брак. Вадиньо е непоправим женкар, комарджия, човек, който не се прибира седмици наред, зает с рулетката и леките жени в публичните домове, където го почитат като Бог. Заради финансовите им проблеми, както и от увлечение още от детските години, дона Флор създава кулинарно училище, което й помага да  оцелее не само материално, но и емоционално. Тя е една от най-консервативните, красиви, морални и талантливи жени в Баия, която всички почитат, уважават и търсят за съвет. Е, освен собствената й майка, дона Розилда, която е създадена да й вгорчава живота и непрекъснато да й напомня за брака, който от самото начало не одобрява. Все пак Вадиньо успява да я излъже, че е заможен и успял човек, който ще ги въведе във високите буржоазни кръгове. Истината е, че е просто красив мошеник, който може да завърти главата на абсолютно всеки със сладки приказки.

Амаду, като истински бразилец, е представител на магическия реализъм. Изключително ловко и ненатрапчиво вмъква магически елементи в привидно реалистичния контекст. След като проследяваме дългото вдовство на дона Флор и учудващата й воля да почита и обича неверния си мъж, тя неусетно среща идеалния в морално отношение за себе си съпруг – аптекар, с изискани и леко сдържани маниери, луд по всичко, което тя прави, и неспособен да се загледа по друга жена. Дори когато най-апетитната такава сама му се предлага в аптеката, показвайки му бедрото, по което много мъже ронят сълзи нощем, той на момента я изгонва възмутен и я връща при съпруга й.

Някъде тук трябва да е щастливият финал, но латиноамериканските романи са твърде дръзки и страстни, за да признаят толкова скучен край. Една нощ дона Флор заварва призрака на голия Вадиньо да лежи в леглото й – нещо, което той с цялото си мъжко упорство не спира да прави месеци наред, с цел да я съблазни и да й докаже, че обикновеният и тих брачен живот бледнее пред това, което той може да й предложи:

Ако искаше Бог да ни направи безгрешни, той не би ни дал тленен образ.

В „Дона Флор и нейните двама съпрузи“ са събрани най-колоритните представители на баянските квартали, местни магии, призраци, латиноамерикански рецепти, похот и любов. Неслучайно „Амаду“ на португалски означава „обичан“ – бразилският автор знае как да направи чувствен всеки един параграф.

Още едно ревю за книгата можете да прочетете тук.

[ + ]