Романите, свързани с миграции на хора под различни форми, са сред любимите ми четива. Винаги с интерес се запознавам с историите на персонажи, които са били изтръгнати насила от дома, или които бягат по желание; завръщат се след дълго отсъствие, или просто се впускат в непознатото, в търсене на себе си, на по-добър живот, или в преследване на мечта, която ги движи напред. Тук за мен се открояват автори като Елиф Шафак, Джанин Къминс, Мохсин Хамид, Цици Дангарембга, Катя Кету и Санджив Сахота, а след като прочетох „Другата ръка“ (изд. „ICU“, преводач: Невена Дишлиева-Кръстева) добавям към списъка и нейния автор – Крис Клийв – без никакво колебание.
Учудих се на английското описание в Goodreads на „Другата ръка“, в което всъщност не се разбира почти нищо за сюжета. Казва ни се само, че ни предстои една специална история за две жени и е по-добре да си вземем книгата, за да разберем останалото. Едва след като я прочетох, разбрах колко трудна задача е да се говори за тази книга, без да се издадат ключови части, които е редно да останат в тайна от бъдещия читател, докато той сам не стигне до тях.
„Другата ръка“ е разказът на две коренно различни жени – отегчена британска журналистка и младо нигерийско момиче, чиято собствена родина я иска мъртва. Пчеличка успява да избяга от Нигерия и търси убежище във Великобритания. Вместо с отворени обятия, държавата я посреща, затваряйки я за две години в бежански лагер. Подобна съдба обаче не би могла да сломи Пчеличка, която посвещава времето си на учене на „кралски“ английски, за да може да се изразява като кралицата (впрочем, Пчеличка прави интересни паралели между себе си и Елизабет II, прекрасно загатнати в корицата на новото българско издание, дело на Таня Минчева/Kontur Creative). Отличният английски е нейното оръжие и безценен механизъм на оцеляване – с негова помощ тя ще се се впише, ще се адаптира по-добре от останалите и така ще доживее до утре. Когато най-накрая успява да напусне лагера, момичето се свързва с единствените хора във Великобритания, които познава – съпрузите Сара и Андрю, и им съобщава, че пътува към тях и те трябва да я приютят. Новината променя семейството завинаги, също както е направила и първата им среща с Пчеличка години по-рано, на един нигерийски плаж… Няколко седмици по-късно Сара, сломена от внезапно сполетяло я нещастие, приема Пчеличка в семейния им дом. Между двете има неизказана болка и дълбока мъка, които и двете преживяват по свой собствен начин. Случилото се ги е свързало завинаги, но дори и когато се борят да продължат напред, миналото успява да ги догони.
Докато четях, през цялото време изпитвах напрежение и усещане, че нещо лошо всеки момент ще се случи – трагедията дебне някъде из страниците и само чака героите (а и читателите) да се отпуснат и да си позволят да не се тревожат. На всеки момент на човечност и нежност се отвръща с такъв на насилие и омраза. В това отношение не мога да не сравня „Другата ръка“ с любимото „Крехко равновесие“ от Рохинтън Мистри (изд. „Лабиринт“).
„Другата ръка“ не е роман, в който бежанка напуска родината и открива щастие и сигурност някъде другаде. Не е една от онези книги, които по чудо приключват с добър край въпреки всички трудности. Вместо това е реално представяне на грозните лица на корупцията, предразсъдъците, липсата на толерантност и отношението към бежанците. Крис Клийв не желае да се чувстаме комфортно, сблъсква ни с насилието директно, без драматизиране или смекчаване и ни кара да си зададем въпроса: „Какво бих направил аз в тази ситуация? Не, наистина – бих ли направил нещо изобщо?“. Същевременно с това, „Другата ръка“ е прекрасна история за проявяването на човечност, дори когато това е трудно или опасно, за несломимостта на човешкия дух и за силата на прошката. Завършвам с един от любимите ми цитати от романа, който прекрасно изобразява духа на Пчеличка – интелигентна, практична, директна и разбираща:
„В родината ми бъдещето съществува под формата на буци старомодно злато в скалите или се трупа в тъмни резервоари дълбоко под земята. Бъдещето ни гледа да стои скрито от дневната светлина, но вашите хора явно ги бива да го изравят. И така, късче по късче, нашето бъдеще става ваше. Възхищавам се на магьосническите ви способности – действате ловко и всеки път с нов подход. При всяко следващо поколение процесът на извличане е различен. Вярно е, че сме наивни. В моето село например изобщо не сме очаквали, че е възможно бъдещето да бъде налято в четиридесет и два галеонови варела и разпратено към рафинериите. Случи се, докато приготвяхме вечерята, докато синкавият пушек от дървата се смесваше с гъстата пара от гърнетата с маниока под златистите лъчи на вечерното слънце. Случи се толкова бързо, че се наложи жените да грабнат нас, децата, и да хукнат към джунглата. Спотаени там, слушахме писъците на мъжете, останали да защитават селото. А междувременно в рафинерията, подложено на дестилация, бъдещето бе разслоено на съставните си фракции. Най-тежката фракция, мъдростта на предците ни, бе използвана за настилане на шосетата ви. Фракциите по средата – скромните и грижливи спестявания на майките ни, състоящи се от заделени след вършитбата дребни монети – отидоха за гориво за колите ви. А най-леката фракция – чудноватите сънища на нас, децата, в притихналите часове на лунните нощи – се превърна в газ, който бутилирахте и прибрахте за зимата. Ето как мечтите ни щяха да ви топлят. И след като вече са част от бъдещето ви, не мога да ви виня, че ги ползвате. Вероятно изобщо не сте разбрали откъде са дошли. Не сте лоши хора.“
Още отзиви за „Другата ръка“ можете да прочете от други членове на „Аз чета“ – Милена Т. и Димитър Аврамов, а Диляна Денева е събрала колекция 10 от най-впечатляващите цитати от романа.
Можете да поръчате тази книга от Ozone.bg с 5% отстъпка, като ползвате код azcheta22q4 при завършване на поръчката си.
