fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„Думата с „Р“ – катастрофата по пътя към житейския ни план

6 мин.

В огромния си труд „Императорът на всички болести“ онкологът Сидхарт Мукхърджи споделя, че ракът е болестта, белязала нашето време. Някога това негово твърдение се запечата дълбоко в ума ми и близо две години по-късно отново ме навести, докато четях „Думата с „Р“ (изд. „Enthusiast“) на Лиса Линч. 

Замислих се как всяка епоха действително си има своята знакова гнет – например чумата през Средновековието и туберколозата за по-близките до нас векове. И ако донякъде свързваме чумата с ужасяващата хигиена и религиозната боязън, а туберколозата – с физическите и душевните страдания на толкова много поети и писатели, то какво обвързва рака (според книгата на Мукхърджи съществувал още от Древен Египет) така интимно с нашето съвремие?

Историята на англичанката Лиса Линч ми даде отговор на този въпрос. Диагностицирана с рак на гърдата на двайсет и осем – шокиращо млада дори за такава коварна болест, изведнъж целият ѝ живот е поставен на пауза, на карта, а всичките ѝ планове за едно обещаващо бъдеще рязко са зачеркнати от Гадината (както тя съсем не умилително нарича болестта). А нали тъкмо това определя нашето време? Неограничените възможности.

Толкова много имаме за постигане. От съвсем малки ни насърчават едва ли не да разграфяваме бъдещето си и да си поставяме цели с краен срок: до осемнайсет да съм завършила престижна гимназия, до двайсет и две да съм изкарала висше, до двайсет и пет – задължителна магистратура, до двайсет и осем да са ме повишили, до трийсет да съм омъжена, до трийсет и три да сме купили апартамент, до трийсет и пет да имам две деца… А това са само дългосрочните ни планове. Дори не искам да засягам тези, които си правим ежедневно, въпроса как денят ни не е ден, а график, в който и спането си има начален и краен час.

Ето защо нашата епоха и ракът са такива зловещи партньори. Ракът, френетичен като нас самите, най-безцеремонно ни пресича пътя, по който бясно летим с пълна скорост и увереност към следващата точка от плана си, и ето я и нея – катастрофата.

Лиса Линч (снимка: Daily Mail)

Не се сещам за друга книга, в която естеството на темата и начинът, по който е предадена, да са били в такъв очебиен контраст. „Думата с „Р“ e реалната история на Лиса Линч, млада жена с безсрамно чувство за хумор, прекрасен съпруг, голямо семейство и много приятели, също толкова диви като нея. Лондончанка, която обича да пазарува, да пие коктейли, да танцува, да се забавлява и да пише. Комбинацията от рак на гърдата и личност със закачлив дух като нейния ражда блог, в който Лиса разказва напълно откровено за всичко, през което Гадината я прекарва. Не спестява нито една подробност – от най-болезнените, мъчителните и нелицеприятните ефекти на болестта и лечението, през емоционалните трусове и депресиращо мрачните мисли, до безумно смешните моменти (да, има и такива!).

Именно в смеха се крие разковничето на „Думата с „Р“. Книгата е написана като статия от женско списание, модерно, прямо, разчупено, с огромна доза самоирония и пиперливост. Махнете ли рака, ще звучи почти като чиклит (уви…). Лиса говори на читателите си като на най-близки приятели, изключително непринудено и искрено. Споделя това, което мнозина се страхуват да разкрият – как болестта уязвява „избраниците“ си по най-подлия начин, като ги удря по женствеността и накърнява присъщата на всички ни суета, в пъти по-важна за нас, отколкото си признаваме. Как на моменти те превръща в непоносим човек, от какво те ограбва и колко е абсурдно всъщност изказването: „Благодарение на рака започнах да ценя/научих много/успях да…“, независимо от добрите намерения зад него. Но в думите ѝ неизменно се усеща борбеност, даже непокорство, и именно те правят гласа ѝ толкова запомнящ се.

Може би най-тъжния си момент преживях преди две лета в една книжарница, докато търсех „повдигаща духа книга“ за болна от рак близка. Бях се скрила при лавиците в дъното, а до мен имаше непозната жена, която тихо говореше по телефона с приятелка, отправила същата молба и към нея. Гледах гръбчетата по рафтовете и за една съсипваща минута си представих как болния, потенциално умиращ човек, прокарва пръст по тях и търси помощ, утеха, надежда. Под каквато и да е форма. И макар „Думата с „Р“ изобщо да не е слънчева история за това как рано или късно всичко ще се нареди, искрено вярвам, че да говорим откровено и дори да се шегуваме с нещата, които ни ужасяват, е терапевтично и вдъхва смелост. Ако се нуждаете от кураж, Лиса Линч ще ви го даде, без да си го е поставяла за цел и без да ви залъгва. Просто си е такава.

Никога не трябва да чакаме специален повод да се погрижим за себе си, но все пак използвам възможността да напомня (както беше напомнено и на мен), че октомври е Световен месец за борба с рака на гърдата. На много места ще ви предложат безплатен преглед, а ако се притеснявате, че не знаете къде точно да отидете, потърсете, попитайте, хванете за ръка ваша приятелка, сестра, роднина и посетете заедно с нея клиниката. Не отлагайте и не се оставяйте на страха да ви парализира дори от превенцията.

Накрая бих искала да ви насърча да прочетете текста на Илияна Бенова-Бени – преводачката на „Думата с „Р“, чието лично преживяване с тази книга е достатъчно красноречиво и която с много по-малко думи е изразила това, което възнамерявах да ви кажа с ревюто си.

Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!

[ + ]