В Страната на лъжците всеки казва обратното на това, което мисли; вестниците пишат само лъжи; управникът е (бивш) пират разбойник, а говорещите истината ги хвърлят в затвора. Звучи ви познато? Четете нататък. По трудния начин Джелсомино установява, че ако иска да си купи хляб, трябва да иде в книжарницата, да търси мастило и задължително да заплати за него с фалшива монета. Сутрин е редно да се поздравява с „лека нощ“, вечер с „добро утро“, а като комплимент за хубост може да се каже: „Лицето ви е само за плесници“. Животните също са длъжни да послъгват: котките лаят, кучетата мяукат, лъвовете църкат, мишките реват и бъркотията е пълна. Малките читатели ще се забавляват страшно много в Страната на лъжците, защото в училищата там важи правилото, че колкото повече грешиш/лъжеш, толкова по-висока оценка получаваш.
За всички тези пълнокръвни образи трябва да благодарим на необятната фантазия на Джани Родари. Подобно на „Приключенията на Лукчо“, той ни пренася във въображаем и безкрайно забавен за децата свят с измислени управници и правила, които обаче са притеснително и неловко реални през погледа на възрастните.
Автор: Яна Кръстева
Целият текст можете да прочетете в сайта „Детски книги“.
Не пропускайте и другите ни ревюта за Джани Родари тук.
