Всичко започва преди четири години, когато илюстраторката и дизайнер на свободна практика Джохана Басфорд предлага на издателство Laurence King да нарисува за тях книга за оцветяване от възрастни. До този момент Джохана е работила за най-различни световни марки, сред които Starbucks, Absolute, Converse. Тя рисува и обложката за албума на музикалната сензация Сюзан Бойл. Джохана разработва графичната визия на посолството на парламента на Шотландия за Олимпийските игри в Лондон през 2012. Само година по-късно, през 2013, излиза първата ѝ рисувателна книга – „Тайната градина“. И светът полудява.
Как се стигна до създаването на „Изгубен Океан“?
След „Тайната градина“ и „Омагьосаната гора“ изглеждаше съвсем логично, мастилените ми
приключения да ме отведат сред вълните.
Мисля, че морската книга беше неизбежна. И двамата ми родители са морски биолози и докато растяхме със сесетра ми, прекарвахме много време на изследователски кораби и в научни аквариуми. Нямаше начин да хапнем морски дарове, без някой да надникне в чинията ни и да започне да прави дисекция на вечерята ни.
Когато се запознах със съпруга си, той плаваше с риболовен кораб из северната част на Атлантическия океан. Отсъстваше с месеци, докато ловяха херинга и скумрия с останалата част от шотландската риболовна флотилия. Докато рисувах в малките часове на нощта, постоянно слушах корабни предавания по радиото. Рисувах и се чудех къде ли е той сега. Така че може да се каже, че морската книга винаги е била в плановете, просто трябваше да изчака подходящия момент.
Откъде черпихте идеи и вдъхновение за самите рисунки?
Когато дойде моментът за създаване на самите картини, се оказа, че имам безкраен извор на вдъхновение на една ръка разстояние. Баща ми разполага с огромна библиотека с морски енциклопедии, книги и албуми, в които намерих фотографии на всяко познато създание, което живее под повърхността на океана. Това и голяма доза въображение е в основата на моят океан от мастилени хибриди – донякъде истински, донякъде измислени. Морските дълбини са последната голяма неизследвана територия на планетата и това дава много възможности да проявиш фантазия, когато илюстрираш този подводен свят.
Какво беше различното при работата по „Изгубен океан“?
Мисля, че всеки илюстратор има списък с имена, с които мечтае да работи, и Penguin Random House винаги са присъствали в моя. Като повечето от нас, и аз израснах с техните книги и затова възможността да работя с тях е невероятно вълнуваща.
Опишете ни един свой ден…
Дъщеря ми събужда всички ни около 6:30 и закусваме заедно. Слушаме радио и пия чай, докато се разминавам на косъм със хвърчащите наоколо лъжици с овесена каша.
Към осем идва бавачката и моят работен ден започва. Опитвам се да отмятам всички дигитални задачи в началото и края на деня – имейли, социални медии и работата по сайта ми са първото нещо, което правя, за да избегна прекъсванията през деня. WiFi-сигналът ни не стига до тавана, където е студиото ми, и честно казано – ненавиждам мисълта за усилвател. Признавам, доста ми харесва, че когато един път изкача стълбите, затворя врата и седна зад бюрото си, интернетът не може да влезе!
А как протича самият творчески процес?
Прекаравам по-голямата част от деня в работа по творчески проекти. Това включва много неща – от грубата скица с молив до последното изпипване на детайлите с туш и мастило или компютърна обработка на някоя поръчка за клиент. Слушам радио и поглъщам изобилно количества чай, докато всичко това се случва. Мисля, че наричат това „потапяне“, и е много близо до чувството, което хората ми описват, че ги обзема, когато оцветяват.
В края на деня влизам онлайн за още час, извеждам кучето на разходка и играя с Иви, докато дойде време за баня и да я слагам да спи. Щом я приспим, със съпруга ми вечеряме, говорим си за това как е минал денят ни и понякога успявам да вмъкна още няколко часа работа преди да си легна. Може да звучи малко откачено, но когато обичаш това, което правиш и наистина се вълнуваш от списъка си със задачи, всъщност е страхотно!
Какво има в кутията ти с инструменти?
Моливи Staedtler Rotary с пълнител 0.5 HB, тънкописци Staedtler в различни размери на писеца, тиксо и топове хартия Daler Rowney в размер А3 и А2.
Как ви хрумна идеята за рисувателна книга за възрастни?
Преди няколко години, когато работех като илюстратор на свободна практика и постоянно търсех нови и интересни начини да промотирам работата си и да привличам клиенти, качих на сайта си няколко картини за свободно сваляне. Идеята ми беше, че хората могат да ги ползват за тапет на монитора си. Един от хората, свалили въпросните илюстрации се оказа редакторка в издателство. Тя се свърза с мен и предложи да нарисувам за тях детска книга за оцветяване. В този момент се замислих за всички клиенти, които са ми споделяли, че ги сърбят ръцете да оцветят някоя от моите картини… и направих контрапредложение – да им нарисувам рисувателна книга, но за възрастни.
Това беше преди 4 години, доста преди тази мания да започне и можете да си представите колко се смълча редакторката. Никой от нас не беше сигурен дали изобщо ще има интерес към подобни книги. След това седнах в студиото, нарисувах първите пет страници и им ги изпратих. Обадиха ми се след няколко дни и казаха „Давай!“… и така започна нашето приключение с цветове и багри!
А какво ви вдъхновява в по-общ смисъл?
Това е най-често задаваният ми въпрос и все така си остава най-трудния. Мисля, че всички креативни личности ще се съгласят, че не търсиш специално вдъхновение, по-скоро събираш малки моменти от ежедневието, които прибираш на сигурно място в подсъзнанието си. Като въображаема картотека от образи, думи, звуци, а понякога дори и вкусове, които се преплитат, за да отключат вдъхновението ти.
Вярвам, че вроденото любопитство и интерес към различни теми могат да те отведат в определена посока, както се случи между мен и морето – понякога ми се струва, че семейната ни история е просмукана с морска вода. Самата аз имам много живо въображение. Отдавам го на на родителите ми, които ни насърчаваха да излезем навън и да играем, а не да се взираме в екрана на телевизора. Бяхме „свободно отглеждани“ деца – измисляхме си чудовища за убиване и замъци за завладяване, строяхме си пещери… Всичко това ми създаде много дейно въображение и умение за разказване на истории, които според мен са видими в работата ми…
По последни данни, от вашите книги са продадени над 10 милиона екземпляра по цял сват. Изненадахте ли се от това как се приемат книгите по света?
Да! Нямах никаква представа как ще се приеме първата книга и бях ужасно разколебана, почти се отказах изобщо от издаването на „Тайната градина“. Дори не предполагахме, че навсякъде по света ще се търсят такива книги, защото просто не предполагахме, че толкова много хора ще искат да оцветяват. Просто исках да създам красива книга, която самата аз бих се радвала да притежавам и оцветявам и се надявах, че ще се намерят още неколцина, които се чувстват като мен и биха си я купили. Не съм предполагала, че книгите ще се превърнат в бестселър в толкова много страни по света и съм изненадана, очарована и благодарна.
