Има един съвременен автор, който е особено обичан и мразен от феновете си. Бруталният реализъм на фентъзи краля Джордж Мартин не е просто вграден между корици („Песен за огън и лед“) или пък видим на екрана („Игра на тронове“). Можем смело да кажем, че той е заложен в светогледа на симпатично нахлупилия неизменен черен каскет и обли големи очила писател.
По време на дискусионния си панел в рамките на Международния фестивал на книгата в Единбург, който се провежда между 10 и 26 август тази година, Мартин доказа именно това. По думите му светът на Вестерос в никакъв случай не е демократичен и всеки от феновете би убил своя омразен герой още по-рано, отколкото реално се случва в сюжета. Груба, но справедлива истина, която най-вероятно важи за всеки, станал свидетел на действията на Джофри Баратеон например.
DigitalWhack.com представя още интересни моменти от един от безспорните гвоздеи в програмата на фестивала тази година. Като например факта, че „Песен за огън и лед“ далеч не е единствената творба на Мартин. Нещо повече – епосът е започнат през 1991 година, но бащата на Вестерос полага основите на първата си история още през 1971 година.
„Уважавам „Властелинът на пръстените“ и препрочитам трилогията от време на време. Мога да кажа, че ми повлия доста силно, когато бях дете. В известен смисъл, започвайки поредицата („Песен за огън и лед“, бел. пр.), по един особен начин давах своя „отговор“ на Толкин и неговите идеи и още повече – на модерните му имитатори“, коментира Мартин честите споменавания, че е „американският Толкин“.
Сред въпросите, зададени от аудиторията, не липсват и по-пикантни моменти. Фенове на книгите и сериите обръщат внимание на гей сцените, присъстващи в „Игра на тронове“ и отсъстващи от книгите.
„Всъщност да… получавам писма от фенове, които искат да разпиша секс сцена с участници мъже. И да – повечето идват от жени. Дори не се правя, че разбирам желанията им, тъй като така или иначе рядко чета мейлите си. Ако се наложи, бих го направил без да ми мигне окото, но не съм привърженик на това да вкарваш неща просто защото някой иска да ги види в сюжета“, уточнява той.
От тази опорна точка Мартин продължава нишката за свободата на екранното изкуство в сравнение с литературата. По думите му между кориците писателят има изключително ограничена перспектива на писане в трето лице. Поради това дори да има хомосексуални герои и те да имат известни отношения, това остава неспоменато, на заден план. На екрана обаче въпросните ограничения в наблюдението отпадат. Като добър пример за контраста между двата типа изкуство писателят посочва разговора между Робърт Баратеон и Церсей Ланистър относно брака им – момент, който отсъства в книгите.
Спойлерите, толкова крехки в условията на интернет, са нещо, което дразни и Мартин.
„Това е проблем за мен, защото винаги желая да изненадам читателите си, да ги накарам да се чувствам добре и да ги хвърля в посока, която хич не са очаквали. Мразя очакваната литература в качеството си на читател. Това, което искам да видя, са изненади и неочаквани разклонения по сюжета“, изтъква писателят. „Някои фенове, налучкаха определени неща от развитието на поредицата. Дали бих променил сюжета заради това? Не, не мога, а и все пак съм ги заложил още от началото и само бих прецакал нещата ако тръгна да го правя“.
На ръба на славата, създателят на Вестерос намира един заложен във всички ни страх – този на забравата.
„Най-важно е изпитанието на времето. Кои книги ще останат в историята? Толкин със сигурност е тук и ще остане занапред… Дали и аз ще бъда такъв случай? Не знам. Знам само, че това е мечтата на всеки писател. Това, което можеш да направиш, е да изградиш най-добрите герои, които можеш. Харесвам и оценявам това, че хората спорят около произведенията ми. Най-големият кошмар на всеки писател е неизвестността“, признава Мартин и завършва с горчив опит от миналото си.
„Преди ми се е случвало години наред никой да не идва на четенията ми“.
