Романите са в основата на творчеството на световноизвестната писателка от турски прозход Елиф Шафак, която е категорична, че „художествената литература е противоотровата на нашите изключително поляризирани и разпокъсани времена. Това е място, където все още можем да водим нюансирани разговори, да задаваме трудни въпроси и спокойно да размишляваме. И също така да помислим бавно, защото винаги бързаме с преценките. Става въпрос за емпатия, опитвайки се да се поставите на мястото на друг човек, да станете този човек за няколко часа в рамките на няколко дни. Мисля, че това е много добро и смиряващо упражнение за душата.” За ролята на творчеството ѝ и колко е трудно да бъдеш писател днес Шафак говори в интревю пред The Guardian.
Пред британската медия тя каза още, че се интересува от „смесването на изток и запад, народна история с европейския канон. Искам литературата ми да строи мостове, но сърцето ми винаги отива към периферията – към хора, чиито истории не чуваме, истини, които са изтрити. В известен смисъл това е моето собствено пътуване, имайки предвид начина, по който се разви животът ми. Никой от нас не принадлежи към една кутия, но пък аз имам множество.
Шафак прекарва ранните си години при баба си, след като родителите ѝ се разделят и баща ѝ, който е философ, изчезва от живота ѝ за 20 години. Необичайно за една туркиня от нейното поколение, която живее в консервативен квартал на Анкара, майка ѝ се върнала в университета, за да се дипломира, след като е била прекъснала обучението си, за да се омъжи.
Нейната баба, казва Шафак, била „донякъде лечителка“, която топела олово, за защита от лоши очи, и също била разказвач на истории, „така че съм много добре запозната с местната култура на Анадола“. На осемгодишна възраст Шафак започва да пише дневник. „Но реалният живот беше толкова скучен, че нямах почти какво да кажа и затова започнах да пиша за хора, които не съществуват, и неща, които не са се случили. Беше много бързо пътуване от дневници към кратки разкази и от този момент нататък продължих да пиша, винаги.“
Когато навършва 10, животът ѝ изведнъж става по-предизвикателен. Майка ѝ е научила няколко езика, намерила е работа във външното министерство и първата ѝ работа е в Испания. „За мен беше огромен културен шок да попадна в това международно, луксозно училище в центъра на Мадрид, където бях единственият турски ученик“, спомня си Шафак. „Трябваше да науча испански много бързо. Трябваше да науча английски много бързо и наистина ценя това преживяване. Да мога да чета Дон Кихот на испански, внезапно да открия, че има огромна литература на английски, до която вече имам достъп – това беше най-приятната част. Трудно ми беше да поддържам темпото с другите деца. Бях интроверт и много ме тормозеха в училище. Писането на друг език обаче ми даде дистанция да погледна откъде идвам.”
Въпреки че испанският е нейният втори език, английският се превръща в най-безопасното място за Шафак, в което пише стихове и води дневника си. Много години по-късно, след като публикува ранните си романи на турски, Шафак решава да пише изцяло на английски.
„Имаше момент в живота ми, когато се почувствах толкова задушена“, казва тя. „Но това беше много страшно, защото ти си никой. Трябва да започнеш отново от нулата. В същото време, парадоксално, това беше освобождаващо, защото да си писател в Турция е наистина трудно, а да си жена е още по-трудно. Всичко, което казвате, всичко, което пишете, може да бъде атакувано, можете да бъдете съдени, заточени, затворени – думите са тежки, знаете. Писането на друг език ми даде когнитивната дистанция, от която се нуждаех, за да мога да погледна по-отблизо откъде идвам.“
Още с първия си роман (Pinhan, 1997 г., не е превеждан досега на български) Шафак грабва вниманието на литературните среди и е отличена с престижната награда „Руми“ в категория „трансцедентална/мистична литература“ за 1998 г. в Турция. Вторият роман, който тя публикува на английски, „Копелето на Истанбул” (издаден на български от „Егмонт“ в превод на Емилия Л. Масларова), разказва за арменския геноцид от 1915 г., който турската държава все още не признава. Включен е в дългия списък за наградата за жени в Обединеното кралство, но намира различен вид известност в самата Турция, където Шафак е преследвана за „обида на турския произход“. Въпреки че по-късно е оправдана по искане на прокурора, тя също е разследвана за непристойност за книгата си „10 минути 38 секунди в този странен свят“. Нито един от тези случаи не е решен, в резултат на което тя добоволно е напуснала родината си.
„За мен“, казва Шафак, „най-повратна точка беше, когато бях изправена на съд след „Копелето от Истанбул“. По това време бях бременна. И по стечение на обстоятелствата ме оправдаха ден след като родих. Цялата година беше наистина тревожна. Имаше групи по улиците, които плюеха моята снимка и горяха знамена на ЕС. И беше доста сюрреалистично, защото думите на измислени герои бяха извадени от романа и използвани като доказателство в съдебната зала, в резултат на което моят турски адвокат трябваше да защитава моите арменски измислени герои.
Тя обаче се стреми да не рисува напълно тъмна картина, „защото също получих толкова много любов от читателите в Турция“. Мисля, че това ме беляза по много начини. По отношение на авторитетите е много трудно да си писател в Турция, особено по начина, по който пиша, защото поставям под съмнение мълчанията в нашата история.
Отличена с множество литературни награди, Елиф Шафак е автор на деветнайсет книги, като тринайсет са романи. Последният от тях е There Are Rivers in the Sky, публикуван в началото на август, и деветият, директно издаден на английски език. Това е история за „трима герои, две реки и едно стихотворение“.
Шафак пише както на английски, така и на турски език, а творбите ѝ са преведени на петдесет и пет езика. Романът ѝ „10 минути и 38 секунди“ е номиниран за наградите „Букър“ и „Ondaatje Prize” на Кралското литературно общество във Великобритания, а на острова книжарниците Blackwell го обявяват за книга на годината. По-ранният ѝ роман „Любов“ е включен от Би Би Си в престижната селекция от „100 романа, които промениха нашия свят“. „Майстора на куполи“ е една от първите препоръчани книги от Читателския клуб на херцогинята на Корнуол.
Елиф Шафак е доктор по политически науки и е преподавала в Турция, САЩ и Обединеното кралство, където е и почетен член на колежа „Сейнт Ан“, Оксфорд. Носител на почетното звание Doctorate of Humane Letters от колежа Бард. Тя е член и вицепрезидент на Кралското литературно общество, участвала е в Съвета по творческа икономика към Световния икономически форум, както е основател и член на Европейския съвет за международни отношения. Радетел за равенството на жените, на правата на ЛГБТК+ и на свободата на словото. Шафак е вдъхновяващ оратор и двукратен лектор на ТED Global и е включена в класацията на Би Би Си за 100-те най-влиятелни и вдъхновяващи жени.
Удостоена е с титлата Chevalier des Arts et des Letters за приноса ѝ към значими публикации в цял свят, а през 2017 г. Politico я избира за една от дванайсетте личности, които биха направили света по-добър. Елиф Шафак е била в журито за много литературни награди, включително като председател на Welcome Prize и за наградата ПЕН/Набоков. Шафак е удостоена и с международната литературна награда Halldór Laxness за приноса ѝ за „възраждането на разказваческото изкуство“.
Книгите на Елиф Шафак ще ооткриете в Ozone.bg.
Прочетете още:
Елиф Шафак: Нуждаем се от истории за човечност и емпатия
Елиф Шафак, Маргарет Атууд и Нийл Геймън ще участват в украинския фестивал на книгата
Елиф Шафак в краткия списък на британската Женска литературна награда
През очите на една смокиня в „Островът на изгубените дървета“ на Елиф Шафак
Малала Юсафзаи, Халед Хосейни и Елиф Шафак обявиха подкрепа за афганистанския народ
Малала Юсафзаи, Халед Хосейни и Елиф Шафак обявиха подкрепа за афганистанския народ
