fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

Ерика Джонг (не) се страхува от смъртта

4 мин.

Страх от умиране – Ерика ДжонгНаскоро със сестра ми обсъждахме роман, който я бе привлякъл с интригуващата си историческа тематика. Тя обобщи качествата му така: „Идеята те кара да го грабнеш от лавицата, изпълнението – да го метнеш в боклука“. Принципно изхвърлянето на книги е непростимо деяние, което не подкрепям, но когато отвращението е толкова силно, някои табута падат.

Причината за острата й реакция бяха крайните порнографски изстъпления на автора, които не изпълняваха никаква сюжетна или стилистична цел, освен да „провокират“. И двете се съгласихме, че без изобилното сексуално съдържание романът би бил не само с 2/3 по-кратък, но и значително по-смислен и качествен

Разговорът ни ме накара да се замисля за онези писатели, за които провокацията не е самоцел, а следствие. Онези, които в творчеството си са толкова смели, откровени и безцеремонни, че едва ли не те смиряват с дързостта си. Онези, които предизвикват обществените порядки с идеи, а не защото са решили, че описанието на полови органи е много революционно и ще ги отличи с… нещо си?

Казано накратко, сетих се за иконата на непринудената провокация Ерика Джонг.

Познавам Джонг като автор единствено от „Страх от летене“, който се превърна в един от любимите ми романи още преди да съм стигнала средата. Тази книга и нейната създателка са живото доказателство, че еротика не означава порно, феминизъм не значи истерия, а етикетът „скандал“ невинаги върви ръка за ръка с вулгарността и цинизма. Неслучайно Джонг е икона, а „Страх от летене“ – модерна класика. И ето че сега, четиридесет години по-късно, Джонг се завръща с най-новия си роман. Героинята й не се казва Изадора Уинг и вече не се бои от себе си и свободата от задръжките, а от нещо много по-прозаично – старостта и смъртта.

Предполагам, че огромна част от читателите ще посегнат към „Страх от умиране“ (изд. „Обсидиан“) с мисълта за знаковата творба на Джонг. С вълнение ще открият, че авторката е все така искрена, директна и безкомпромисна, опре ли до лова на истини и излагането им на показ с разкъсано лустро. В същото време обаче ще се натъкнат и на една по-зряла, по-философски настроена проза.

Ерика Джонг

Ерика Джонг (снимка: vromansbookstore.com)

Новата героиня на Джонг е шейсетгодишна актриса, която за кратко време се сблъсква с твърде много трагедии. Те обаче не са толкова драматични, колкото естествени. Не можем да ги отречем или избегнем, тъй като природата ги е отредила на всички ни – смъртта на родител, смъртта на партньор, смъртта на близко същество и най-вече смъртта на младостта. Дори сексът, за който Джонг никога не се е колебаела да разказва, е второстепенен герой в сравнение с огромната промяна, настъпваща веднъж щом прекрачиш един определен праг – възрастов, емоционален, житейски.

За разлика от „Страх от летене“, не виждам „Страх от умиране“ като книга, която би могла да бъде четена с удоволствие и разбиране от всякакви видове читателки. Дълбоко лична в духовен план, болезнена в емоционалните трусове, които описва, вглъбена в неизбежното… Сама пред себе си признавам, че колкото и да ми е любима Джонг, между мен и последния й роман има поне двайсет години дистанция. Подходих към него с интерес, подобен на този, който проявявам към историите на хора, отдавна утъпкали избрания от мен път. Съвършено съм наясно, че ме очаква същото, че това, което чувам, е ключово за начина, по който ще се развие животът ми в бъдеще, но за момента съм просто слушател, а не участник. Не мога да се отдам на историята с нагласата, която тя изисква от мен.

Накрая обаче държа да изтъкна огромната си радост от факта, че в последните години издателствата у нас активно работят за възраждането на емблематичните женски имена в литературата. Силвия Плат, Ерика Джонг, Анаис Нин, Блага Димитрова от българска страна… имаме нужда от нови, качествени издания и преводи на техните творби (едва преди седмица получихме такова и на „Страх от летене“, за което „Обсидиан“ имат моите адмирации), както и на още толкова много писателки като тях, чиято болезнена липса по книжарниците е доста тягостна. Искрено се надявам повторната им поява на пазара да предизвика вълнението и интереса, който творчеството им заслужава.

Прочетете и ревюто на Милена за „Страх от летене“ тук.