Лято е, жега, аз съм разбрал, че няма да стигна до морето тази година и имам нужда да канализирам напрежението. Правя го с още напрежение – на хоризонта е високотехнологичен хакерски трилър. Един от малкото типове сюжети, които биха могли да ме накарат да посегна към жанра (ако вече има трилър с книжни блогъри, давайте го насам). „Експрес „Възкресение“ (изд. „Бард“) ме блъсна толкова силно, че ревюто идва чак след два месеца…
Какво имаме: баща и син брилянтни касоразбивачи (всеки „високотехнологичен“ посвоему), загубена памет, загубена съпруга, загубени пари след загубено изпълнен удар, после затвор и сделка с ангел, на когото от километри му личи, че е преоблечена дяволица. И така експресът набира скорост, докато наистина мине през теб, ама няколко пъти. А ти четеш и се кефиш.
Разбира се, опасението ми, че харесването на книгата се дължи на малкия ми опит с трилърите, излиза на преден план. Но как да подценя собствения си вкус (как, кажете ми!), когато далеч по-сложни сюжети във възхвалявани книги от жанра са били по-мудни, с по-малко съспенс и обрати, с изкуствен език и доста по-малко терминологична подготовка от страна на авторите.
Ето, описанията на Стивън Романо са почти тактилни дори когато Елрой се бори с компютърните защити. А пък е и изобретателен този Романо, както и героите му. Особено злодеите – страхотни поразии, разработени с методичност до последния милиметър на скалпела (или на моторния трион, което си изберете).
Не ме разбирайте погрешно, рязането на кости и изобретателните масови убийства не е нещо, на което бих се наслаждавал. Но „Експрес „Възкресение“ определено дава някаква извратена наслада от описанието на главорезите и техния генезис, та чак до финалното им деяние.
А и да бъдеш в главата на хакер, докато разбива най-сигурната система в света, предназначена да сложи неговия край as we know it, си е направо… №@!(%@#. Така че ще си позволя напълно любителски да възкликна „Романо, дай ни още!“.
