fb
ИнтервютаНовини

Фикри Кехайов: „Бих искал да бъдат създадени общности, в които младите да могат да изявят себе си“

3 мин.

Фикри Кехайов е на 20 години, учи педагогика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. С помощта на ученици от родното му село Късак, община Доспат, той монтира библиотека на открито в красивата местност „Водопада“. Желанието му е да привлече интереса на децата към книгите по нестандартен начин. Потърсихме го, за да ни разкаже повече за инициативата и как ще се развива тя в бъдеще!

Какво са книгите за теб? Кой/ какво те запали по четенето?

Книгите за мен са богатство, те са източник на знания и умения. Всяка книга е специална и уникална сама по себе си и чрез нея можем да достигнем до съзнанието на автора й.

По четенето се запалих от малък благодарение на моята братовчедка. Беше лято и още бяхме деца (тя тъкмо завърши 1 клас, а на мен ми предстоеше да стъпя в училище). Както винаги, на село ваканцията минаваше по полетата, където винаги ни водеха нашите родители. Бяхме сплотени цялата фамилия и възрастните работеха задружно, а пък аз си имах компания. Братовчедка ми Габи винаги носеше книжка със себе си и се криехме до чувалите с картофи, за да ми прочете поредната вълнуваща история. Всичко беше толкова истинско,  преживявахме го чрез игрите си. Нямах търпение да се науча да чета, за да мога да притежавам „магията“, която Габи имаше!

Откъде дойде идеята за горска библиотека?

Когато имам повече свободно време между лекциите, обичам да се разхождам из София, където се сблъсквам с неприятната реалност. Често виждам възрастни хора да продават книги на безценица, за да изкарат някой лев за хляб. Впоследствие реших да закупувам от тях книги, въпреки че повечето ги бях чел, оставяйки винаги по някой лев отгоре. Натрупаният „капитал“ в поредната найлонова торбичка с книги бе постоянно в главата ми по време на лекции с въпроса: „Какво ще я правя сега?“

Идеята се зароди от преплитането на мислите в главата ми и нещата, които професорът говореше – да привлечем младите да четат, да не ги караме насила, да оставим отпечатък в съзнанието им … Книги … моят роден край.. природа … И хоп, защо не горска библиотека?

Как реагираха учениците от ОУ „Христо Ботев“, когато им предложи да се включат в инициативата?

В началото не бяха разбрали какво точно ще правим, но докато стигнахме до етапа на реализация на плана, всичко им се изясни и станаха много инициативни. Също така събраха книги с голямо желание и ентусиазъм. По време на монтирането на библиотека всички бяха весели и щастливи, забавляваха се. Най-много ми хареса, когато монтирахме трибагреника. Усетих  тяхното чувство на гордост, което е явен знак, че ще продължат да съхраняват родното.

Често ли се връщаш в родното си място и какво искаш да промениш там?

Да, през повечето време съм там. Бих искал да бъдат създадени общности, в които младите да могат да изявят себе си и да продължат пълноценното си развитие.

Как ще се развива идеята в бъдеще?

Продължаваме да събираме книги, ще изработим нови библиотеки и ще създадем нови читателски пунктове на други места в община Доспат.

Следете нашата рубрика „Буккросинг“, в която ви информираме за инициативи, свързани с изграждане на свободни библиотеки! Можете да ни изпращате снимки и новини за къщички за книги и буккросинг зони  на адрес bookcrossing [at] azcheta.