Празниците отминаха и при прегледа на подаръците с децата единодушно решихме, че новата книжка за любимците ни Петсън и Финдъс е един от най-хубавите, които получихме.
За онези, които още не са се запознали с тях, ще обясним кратко: Петсън е старец, който живее сам, докато в къщата му не се появява забавното и немирно котараче Финдъс. Двамата стават неразделни, а част от преживелиците им включват изгубване на котарачето, неразбории в градината, правене на палачинкова торта, пропъждане на лисици и петела Карузо, посрещане на Коледа, риболов за развеселяване, излет с палатка.
Петсън и Финдъс са истински приятели, но дори и приятелите могат да те изнервят понякога. Финдъс е ранобудник и особено много обича да подскача в леглото на Петсън още от ранни зори. Старецът обаче не е очарован от тези занимания по никое време. Затова котаракът решава да се изнесе в собствена къща, където ще може да прави каквото си поиска, когато си поиска. Речено-сторено!
Петсън приспособява стария дървен клозет за котешка къща и Финдъс се изнася. Дали всичко е толкова хубаво колкото си го е представял? Кое е по-хубаво – да си абсолютно свободен и независим или да имаш приятел, с когото обаче трябва да се съобразяваш?
Вие и Финдъс ще намерите отговорите на тези въпроси в поредната прекрасна книжка на автора и илюстратор Свен Норквист. Не се отпускайте и бъдете нащрек – илюстрациите отново крият множество комични подробности.
Част от очарованието на книгите на Свен Норквист идва от това, че предлагат по нещичко и на децата, и на техните родители. Немирният Финдъс се държи като всяко дете – мрънка, иска внимание, непрекъснато задава въпроси, прави пакости. На децата това поведение им е познато и веднага приемат котарачето за един от тях. Родителите пък разпознават някои свои емоции и реакции в Петсън. Всички ние разбираме чувствата на стареца, когато вижда, че любимецът му иска да бъде по-самостоятелен. И ни става тъжно и самотно, въпреки че знаем – неизбежно е децата ни да поемат по своя собствен път.
Това обаче ни чака някъде в бъдещето, а сега все още можем да седнем заедно с тях и да почетем за Финдъс и Петсън.
