Дубравка Угрешич е хърватска писателка от български произход. Преди няколко години ме спечели трайно и безотказно като читателка с романа „Баба Яга снесла яйце“. На Алея на книгата 2019, в самоналоженото си ограничение да не купувам разхайтено, избрах нейна творба. „Форсиране на романа река“ (изд. „Colibri“) е достатъчно енигматично заглавие, за да провокира неконтролируеми асоциации. Отварям случайна страница и вече не искам да се разделям с изданието. Моят метод на избор, безпогрешен вече 20 години. Впоследствие обръщам внимание на четвърта корица, на годината на издаване на този роман: 1988 г., както и на годината му на превод на български език: 2019 г. Защо това е важно, ще разберете по-долу.
Романът започва с номерирани фрагменти от дневник на авторката: какво ѝ се случва, къде е, кой писател от кой международен форум какво писмо ѝ е изпратил, как се бори с ишиаса си. Извадките от дневника служат вместо предговор. След няколко такива форсирането на романа започва. Международен конгрес на писатели в Загреб, някъде през 80-те години. Дубравка въвежда една по една съдбите на пристигащите автори. В нейния стил: иронично до гротеска. С всичките им дребни тайни, претенции, страхове.
Ето го Пипо, хърватин, който живее наум, не смее да каже, че има само една издадена книга и че майка го буди сутрин и затваря буркани за зимата. Или Хосе Рамон Еспесо, който по случайност се подхлъзва и се удря на ръба на басейна, така че срещата започва с неговата смърт. Налице са и руснаците, един американец, един французин и един чех, на когото открадват романа, по негови собствени думи „шедьовър“, пренесен тайно през границата. Стереотипното разделение на „наши“ и „чужди“ помага на читателя да съотнася никому неизвестните имена към собствената си литературна сцена. Същественото е, че авторката ги отмества, уплътнява, дори довежда до крайност.
Дубравка Угрешич (снимка: Shevuan Williams)
Обикновеният човек очаква в резиденциите на писателите и по време на литературните срещи да тече творчески обмен, размяна на идеи. Несбъдването на подобна представа Угрешич залага още с фрагментите от споменатия дневник. Творчеството на авторите от различни страни е концентрирано върху интереси, интриги, домогване до власт, убийство, кражби. Всъщност нормални човешки страсти.
Очакван момент е, че всеки писател, независимо от западна или източна държава, представлява – докъде съзнателно или не – наслояванията на собствената си култура. Страхове, политическа обстановка, поръчково писане – симулация на творчество. Митът за извисеността на твореца е окончателно развенчан. Гротесктно е представянето на модерните резиденции и тяхната безполезност. Угрешич вменява усещане за велика пустота и незначителност на „писателския труд“. Писател става човек с кавички: удобен, приютен, употребен от властта – другото ниво на романа, зарито под пластовете на изобличението.
„Форсирането“ най-сетне намира обяснение: да се разкопае и откопае суровостта на условията и страховете. Ето защо ситуациите са екзистенциално крайни: смърт на един пристигнал автор, изнасилване на мъж, кражба на роман. Романът река е метафора на живота река.
Обещах да коментирам момента с годината на издаване на романа и късните преводи. „Литературният хамбургер“, създаден от хърватската авторка, десетилетие по-късно се сбъдва. Самата Дубравка е изненадана от пророчествата си при избора на герои и действия. В послеслова на американското издание, излязло през 1998 г., тя описва изненадата си:
Кой днес ще повярва, че Ян Здржазил не може да се върне със своя роман обратно в Чехословакия (която междувременно се раздели на две държави) или че Юрий Трошин възнамерява да емигрира във Виена? [.,.] Налудничавата идея на Жан-Пол Трошин за глобалния, тотален литературен контрол изглежда не толкова налудничава, когато по витрините на амстердамските, берлинските, нюйоркските и лондонските книжарници видим десет едни и същи заглавия от десет едни и същи автори.
На финала ще си позволя аналогия с „Черно мляко“ на Елиф Шафак – заради множеството препратки към писатели и литературни ситуации, пикантни или не толкова, заради отношението към жените (основно пренебрежително), фрустрацията от културните схеми, избора на смърт. Въпреки различните цели на тези два романа, структурата им е сходна.
За моя читателски вкус художествените романи с документални проучвания, отнесени към живия живот, са изключително ценни и въздействащи върху нагласата ми. И ще продължавам да ги търся и да ги препоръчвам, a ето и един цитат от книгата, който особено ме впечатли:
– А не е ли всичко цитат, драги ми Раул? И светът, в който живеем, всъщност е цитат от някакъв друг свят, и нашия живот е цитат от нечий живот. Този факт, за щастие, не ни лишава от удоволствие, напротив…
Можете да поръчате “Форсиране на романа река“ от Ozone.bg с 10% отстъпка при използване на код azcheta при завършване на поръчката си!
