fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„География на блаженството“, или по пътя на щастието

3 мин.

Отдавна слушам за тази книга и понеже се бях уморила от големи фентъзи романи, реших да заложа на малко по-различна тематика. „География на блаженството“ (изд. „Фабер“) е журналистическо изследване на американеца Ерик Уайнър за страните с най-висок индекс на щастието. Анализът на Уайнър става бестселър и е преведен в над 19 страни. Звучи интересно и любопитно, но какво всъщност се крие зад това изследване?

„География на блаженството“ е един различен пътепис, в който Уайнър се опитва да разкаже по нещо интересно за дадена страна, встрани от основния въпрос дали хората там са по-щастливи и защо това е така или не е така. Сред държавите, за които четем, са Холандия, Швейцария, Бутан, Катар, Исландия, Молдова, Тайланд, Великобритания, Индия и, разбира се, родината на Уайнър – Америка.

Самият Уайнър определя начинанието си като един „вятърничав експеримент“, но все пак решава да довърши онова, което не е успял като петгодишен, а именно – да обиколи света с целта да докаже дали има връзка между географското местоположение и степента на блаженство. Казано с други думи, конкретна точка от атласа ли определя щастието, или по-скоро човек го носи вътре в себе си…

Всичко дотук звучи прекрасно като идея, макар да се съмнявам, че с престой от няколко седмици в дадена страна можеш да си извлечеш генерални заключения за народа й и това дали хората са щастливи, или не. Също така смятам, че подобно изследване няма как да е пълноценно поради простата причина, че е невъзможно да обхване всички държави. Изборът да се спреш на няколко конкретни не изглежда обективен и някои читатели биха могли да се подразнят от него.

„География на блаженството“ ме разочарова и с друго. През повечето време четях с досада заради Geografia na blajenstvotoбезкрайно МНОГОТО цитати, с които авторът е запълнил своето изследване – явно е решил да демонстрира интелигентността си или пък е решил, че така книгата му ще бъде по-увлекателна за читателя. Може би се е стремял и към по-голям обем… Макар и уместно вмъкнати, всички тези цитати не правят самото му изследване по-уместно. Не ми се понравиха и постоянните напъни на Уайнър да остроумничи и да се самоиронизира. Честно казано, не мога да повярвам, че подобен анализ е толкова популярен и хвален.

Е, поне за едно нещо успя да ме накара да се замисля – чудя се какво ли би написал Уайнър за България? Направо ми се доплака като прочетох как е представил Молдова например. Бих го осъдила за морални щети, ако се бях родила там…

Което ме подсеща за още един непростим елемент от изследването – на много места авторът всъщност описва една съвсем малка част или градче от въпросната държава и после, на фона на някакви уж дълбоко премисляни умозрения, обобщава изводи за цялата страна. Доста повърхностен подход, според мен.

Виждам, че Уайнър е продължил в същия дух, бълвайки книги с класации и разни проучвания по други клиширани теми като търсенето на Бог или на творческия гений, но аз не смятам да повтарям тази грешка и отново да посягам към писанията му.

Ако искате да прочетете и друго мнение, вижте ревюто на Преслава Колева, която е останала с доста положителни впечатления от Уайнър.