fb
Ревюта

Големият залог – как да срутим световната икономика

3 мин.

майкъл луис големият залогДве години – ууу, как съм могъл! “Големият залог” на Майкъл Луис престоя около 2 години по електронните ми устройства, докато успея да се престраша да я започна (първия път не успя да ме хване, но сега съм сигурен, че просто съм бил разсеян).

“Големият залог” е по-скоро една прекалено разширена журналистическа публикация, но при всички случаи не е книга за самата криза, а по-скоро за хората, които я създават. Разказана през очите на тези, които са предусетили задаващия се ден на Страшния съд (чаровно съвпаднал с моя рожден ден преди 4 години).

Това е книга за малцината, които успяват да прозрат големия балон с т. нар. субстандартни ипотечни кредити на Уолстрийт и десетките им превъплъщения. Няколко “играчи”, които почват кариерата си като аматьори, и сякаш именно този поглед отвън им дава възможност да видят реалната картина. После започват да залагат срещу системата, плащайки всяка година солидна гаранция, очаквайки голяма печалба при срива, който неминуемо ще дойде.

И всички те почти през цялото време се чудят дали тази лудост наистина се случва и дали хората, които насърчават тази лудост (трейдърите на Уолстрийт), не знаят нещо повече от тях (накрая се оказва, че шефовете на тези трейдъри изобщо нищо не са знаели). И същевременно нашите хора трупат милиони печалби от откритието си, а рейтинговите агенции се оказват препълнени с тъпаци и на практика постоянно „узаконяват“ надуването на балона.

А какъв всъщност е проблемът, разказан накратко – за да покриват част от загубите си от необслужваните ипотеки, някои банки дават възможност на кредитополучателите да рефинансират дълговете си, ипотекирайки наново изплатената част от жилището си. Или пък дават шанс на хора със съмнителна способност да си изплатят кредита да си купят втора или трета къща, които да опитат да продадат на печалба… След това тези необслужвани кредити се групират, рисковият им рейтинг се променя на по-надежден (понеже уж няма голяма вероятност всички едновременно да спрат да си плащат вноските, а и конкуренцията между рейтинговите агенции е толкова сериозна, че не си дават изобщо зор да внимават в картинката) и така – на няколко пъти. После намират “глупаци”, които да купуват застраховки стещу неизпълнението на тези пулове от кредити и хоп – нов пазар за стотици милиарди. Колко точно? Е, никой не ти казва. Не става ясно и след големия срив.

Този откъс казва много неща:

След конференцията в Лас Вегас, пазарът спада, а после се възстановява до края на май. За Чарли Ледли от „Корнуол Капитъл” финансовата система на Съединените щати изглежда като систематично корумпирана от клика банки от Уолстрийт, рейтингови агенции и правителствени регулаторни органи. За Стив Айзман от „ФронтПойнт Партнърс” пазарът изглежда най-вече глупав и заблуден – една финансова култура, преживяла толкова много маловажни паники, следвани от солиден растеж, гледа на всяка разпродажба като на възможност за купуване. За Майкъл Бъри, пазарът на субстандартни ипотеки изглежда все повече като измама, извършена от шепа трейдъри на субстандартни облигации.

Забележка: Опитайте да осъществите експеримент с киномана в себе си, като изгледате втората част на “Уолстрийт” с Майкъл Дъглас и Шая Лебьоф преди и след като прочетете книгата. Разликата в това, което ще разберете, е покъртителна.

Ревю за книгата и при Христо в Книголандия.

[ + ]