fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

„Градът“, повече няма никакъв смисъл от него

3 мин.
gradat-klifard-d-saymak

gradat-klifard-d-saymakДа прави планове и да предвижда бъдещето е типично занимание за човек. Да предполага какво ще се случи утре, след седмица, месец или година… Но има хора, най-често са писатели фантасти, които не гледат толкова наблизо във времето.

В романа „Градът“ (изд. „Бард“) Клифърд Саймък пренася читателя чак до самия край на човешкия вид, отвъд него и столетия след събитията, които са го последвали.

Кучетата са господари на Земята. Те са миролюбиви и мъдри, успели са да изкоренят глада, да спрат убийствата, а светът им процъфтява.

Столетия след като и последният човек е изчезнал, от уста на уста продължават да се носят легенди, че хората – странни измислени божества – са били господари на кучетата и на Земята. Но всички знаят, че това са само празни предания и никой не им вярва, а и не ги разбират съвсем.

Кучетата разказват осем легенди и обрисуват същото толкова периода от историята на създаването на кучешкия свят.

Начало на края на човечеството е изчерпването на функциите на града и неговото замиране. В своето технологично развитие хората стигнали много далеч – улеснили живота си многократно, създали роботи, лични летателни апарати, колонизирали други планети от Слънчевата система.

Но една раса има своите неизбежни ограничени, породени най-вече от липсата на напълно различна гледна точка. Така кучета се превръщат в допълнителния интелигентен вид, който да съпътства и помага на човешкото развитие.

Тяхната еволюция е тласната от хората, които намират начин да им дадат способност да говорят и да четат. В началото възможностите на четириногите са ограничени, но с времето те стават доминиращ вид със собствено мислене и разбиране за света. След изчезването на хората, думи като война и град не изчезват от езика им, но изгубват смисъла си, защото това, което е било назовавано с тях вече го няма.

Кучетата разказват предания за човека, но в много случаи не разбират действията му:

От преданията става ясно, че Човекът всъщност се надбягвал, ако не със себе си, то с някакъв въображаем преследвач, дишащ във врата му. Човекът се отдал на лудешко преследване на сила и знания, без обаче никъде дори да се намеква, за какво е смятал да ги използва, след като се сдобие с тях.

Дори перфектният ред на кучетата обаче не може да се запази вечно. След края на човешката и на кучешката цивилизация идва отново край, но няма да издавам на какво.

Винаги се вълнувам, когато виждам различен сценарий за бъдещето на човечеството в един наистина далечно бъдеще. Както в романа „Една одисея в космоса през 2001 година“ на Артър Кларк  или разказа „Кристалните сфери“ на Дейвид Брин, краят на всеки вид е винаги в неговия зенит, но също така е и неизбежен. Така че дерзайте – чувствам, че имаме какво да покажем като вид, затова ще живеем още, поне докато не проговорят кучетата.

Можете да вземете книгата с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!