fb
Ревюта

„Градината на боговете”, в която е шумно, забавно и пълно с всякакви форми на живот

3 мин.

gradinata-na-bogoveteПричините да посегнете към „Градината на боговете” (изд. „Colibri“) най-вероятно се свеждат до следните две – знаете кой е Джералд Даръл и нямате търпение отново да се срещнете с него и шантавото му семейство, или пък заглавието и красивата корица са ви привлекли. В случай че е първото, то най-вероятно изобщо нямате нужда да четете това ревю, защото отлично знаете, че книгата си заслужава. Ако обаче не сте имали удоволствието да се сблъскате с Джери и семейство му, то си отдъхнете, защото ви се отдава възможност да поправите тази грешка.

„Градината на боговете” е третата и последна част от „Трилогията за Корфу”, заедно с „Моето семейство и други животни” и „Птици, зверове и роднини”. Как си представяте „градината на боговете”? Живописна, обляна в светлина, пълна с буйна растителност и живот под всякакви форми. В книгата на Джералд Даръл тя е именно такава, олицетворена в гръцкия остров Корфу, където авторът прекарва четири години от детството си. В ерата преди интернета и телевизията, когато децата си играеха навън, Джери и остров Корфу са като Алиса и Страната на чудесата, само дето са съвсем истински.

Често имаме склонността да не оценяваме по достойнство нещата, които приемаме за даденост, като например природата на планетата ни. Тя е по-удивителна и интересна от всяко риалити или която и да било шоупрограма, стига да й отделим време и внимание. За щастие, Джерълд Даръл ни е направил услуга и между кориците на книгите му можем да открием енциклопедия за животните, умело поднесена като хумористична семейна сага.

С неподправената си любов към острова Даръл блестящо се справя с непосилната задача да предаде чрез думи неописуемата красота на Корфу. Докато заедно с него и чудноватите му спътници изследваме острова в гонене на пеперуди, папуняци, морски кучета, съсели и какво ли още не, няма как да останем безразлични и да не се заразим с неговото възхищение към природата и всички същества, които я обитават.

Достойнствата на мемоарите на Даръл не спират дотук. В сърцевината си трилогията за Корфу е историята на семейство му и всички невероятни неща, които им се случват, докато живеят на острова. Суетната му сестра Марго, любителят на всякакъв вид оръжия Лесли, бъдещият блестящ поет и писател Лари и майка им, която притежава нерви, достойни за възхищение, са толкова колоритни, вълнуващи и интересни образи. Можем само да се удивляваме на факта, че са реални личности, и да съжаляваме, че не сме ги познавали.

Дали ще посрещат височайши особи в дома си, или ще приютят напълно непознат, дали ще спорят относно това могат ли да прибавят единадесет новородени кученца, няколко бухалчета и коза към домакинството си, или просто мирно ще вечерят, семейство Даръл са опасно чаровни и неприлично забавни. Крайно вероятно е поне мъничко да завидите на Джери за семейството му, но несъмнено ще обикнете още повече и своето, като осъзнаете, че всяко семейство има своите странности и точно те го правят специално.

Прочетете и ревюто на Милена Златарова за „Излетът и подобни дандании“ от Джералд Даръл.

[ + ]