fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

Гръцкото кафе е каквото сам си го направиш

4 мин.
Gratsko kafe

Gratsko kafeХубаво е да имаш възможност да прочетеш книга, която тъкмо е излязла на пазара. Още по-хубаво е, когато бързичко я довършиш и след това видиш как във виртуалното пространство все повече и повече започва да се говори за нея. А ти вече знаеш защо е така. „Гръцко кафе“ (изд. „Colibri“) е една от тези книги.

Дебютният роман на Катерина Хапсали се появи преди едва десетина дни, но стремително набира популярност. Това е така, защото книгата е интересна и съдържателна. Изглежда като автобиографичен роман, но всъщност не е съвсем така. Неотдавна в интервю за БНТ Хапсали призна, че книгата е „вдъхновена от живота“, но не е изцяло автобиографична.

За да надникнем в сюжета на романа, както се наднича в чаша изпито кафе, ако искаш да гадаеш бъдещето, ще започна с цитат, който всъщност ще ни върне в миналото:

Рядко се сещаме да забършем с ръка огледалото за обратно виждане на живота ни. Но аз ще се пробвам. Обещах си го още в деня на най-горещото погребение.

„Гръцко кафе“ е написан като обръщение на една българска майка към невръстния й син. След неочакваната смърт на баща му, който е бил грък, тя решава да седне и да върне времето назад. Разказва на детето си за неговото българо-гръцко семейство, за „свят, в който хората още можели да правят история; свят, в който никой не е бил по-голям от своите идеали“.

Представете си дървото на живота ви, всички преплетени нишки, всички онези любопитни родови истории, запазени във вечността. А сега си представете някой да седне и да ви разкаже увлекателно всичко това, лично на вас, на по чаша гръцко кафе или ципуро, защото точно това прави Хапсали. Katerina Hapsali

Героинята в книгата се връща в миналото изключително умело, за да проследи корените на сина си и да разкаже как са се случвали нещата преди тя да се запознае с баща му; как хората са се борили с живота преди, как са оцелявали, какво ги е сплотявало, какви са техните любовни истории и премеждия, кои са били техните граници, които са ги събирали и разделяли. Междувременно, личната история на майката също се вплита, за да разкрие горчиви истини и стаена мъка и от нейна страна.

„Гръцко кафе“ има последователен и стегнат сюжет, думичките са извезани, подредени прилежно, на мястото си. Резултатът е, че книгата се изчита неусетно и се поглъща лакомо като чаша вкусно гръцко кафе (няма как, пак ще направя асоциация със заглавието). Изводите от романа всеки сам си прави за себе си, а те не са малко, „защото никой не може да избяга от историята си“ и „защото истинските граници човек ги носи със себе си“.

Иска ми се и аз да съм написала подобен роман за сина ми. Иска ми се и да препоръчам тази книга на всяка жена и всяка майка, която познавам, защото знам, че ще я оценят. А съм сигурна, че и един мъж не би останал равнодушен.

Финалът на „Гръцко кафе“ много ми допадна, защото беше направен като едно хубаво обобщение с огромна доза чувство за хумор и ме накара да затворя последната страница с усмивка и чувство на пълноценност.

И за да завърша, ще използвам следния цитат от книгата:

… Писател не ставаш, когато поискаш. А когато трябва. Когато не можеш да не бъдеш такъв. Защото не се побираш в себе си от възторг или болка. И трябва да прелееш на листа.

Накратко, Хапсали е преляла на листа – доста успешно при това. Моите адмирации за което…

Премиерата на „Гръцко кафе“ е тази вечер от 19:00 ч. в столичния клуб „Карусел“ на ул. „Георги Раковски“ 108, а още едно ревю за книгата можете да прочетете от Георги Грънчаров тук.

Фотограф на снимката на Катерина Хапсали: Симон Варсано.