Трудно ми е да ревюирам тази книга. Фарук Шехич е напълно безкомпромисен и не оставя и капка съмнение за това какво послание ръката му е оставила върху белия лист. Въпреки това, събраните му творби, обединени в четирите цикъла „Хит депо”, „Апокалипсис от Recycle Bin-а”, „Транссараево” и „Под натиск”, ме оставиха в противоречиво състояние между възхищението и неприязънта. Защо ли? Защото са суровата истина, неразкрасена от нито едно от познатите ни художествени средства и нито една лъжлива положителна емоция, а реалността рядко може да те остави удовлетворен, след като отгърнеш последната страница.
Тази книга няма да ви отнесе в един прекрасен въображаем свят. „Хит депо” ще ви захвърли насред човешките останки на една война – душевните и физическите… Независимо дали е поезия, в която уличните картини се сблъскват с космически образи, барионни тигри, ангели и демони, или проза, кратки разкази, спомени от фронта и живота след това, белезите са там. Това е и основният въпрос на книгата – може ли човек да се отърси от насилието на войната или то се загнездва в него и остава да живее завинаги в душата му? Отговорът е ясен още от първите страници.
Стилът на Шехич е натуралистичен, директен, суров, на места циничен… това обаче не е самоцел, а идеалната обвивка за конкретните истории, които разказва. Можете да имате доверие на разказвача, защото той не ви лъже и няма да изкриви фактите, за да ви достави измамно удоволствие. Прозата му описва Босна в кръв, Босна и развенчаните й герои, Босна, Босна… Поезията му пък се разстила от четирите стени на собствената му тоалетна до Вселената с лекота, която между други две корици би звучала абсурдно. По-малко въображение и повече личен опит, защото измислиците са безполезни – това е формулата на „Хит депо”.
Издателство „Ерго” заслужават адмирации за смелостта да издадат автор като Фарук Шехич, както и заради страхотната корица. В края на краищата „Хит депо” може и да не спечели сърцето ми, но заслужи уважението ми, така че ви съветвам да не я подминавате с лека ръка.