fb
10, които...Специални

Още 10 силни и влиятелни героини от българската литература

6 мин.

Когато подготвяхме 10-те най-силни и влиятелни героини в родната литература, се надявахме на положителна читателска реакция. Успехът, който постигна статията и дискусиите, които породи наистина ни зарадваха – очевидно сме си свършили работата добре. Стана ясно обаче, че топ 10 на героините в българската литература е прекалено кратък, за да е изчерпателен. Затова събрахме мнения на читатели и книжни блогъри, за да направим списък с още 10 силни и влиятелни героини от българската литература. Вижте ги:

10. Рада Госпожина от „Под игото“ на Иван Вазов (предложение на Зори Христозова)
Рада е един от първите женски образи, с които се сблъскваш още в училище. Тя е архитипен, събирателен образ на българската жена от една по-добра, по-романтична епоха – тази на Възраждането. Рада носи ценностите и морала на фолклора, на патриархалното общество. Тя е мила, нежна и добра, но също така смела и самоотвержена, готова да рискува личното си щастие и живота си в името на по-висш идеал. Освен това образът й е обвързан с идеала за знание и просвета, нещо много важно за българина от всяка епоха.

9. Госпожа Евпраксия от трилогията „Балкани” на Яна Язова (предложение на Мартин Янков)
В своята трилогия, посветена на българските национални герои, Яна Язова отделя специално внимание на силните жени, платили цената на нашата свобода. Главният герой в трилогията е игуменката Евпраксия – едра и могъща, по-твърда от стомана, Евпраксия е персонификация на самата България. Тя е воин и макар армията й да се състои не от обучени мъже, а от калугерки, Евпраксия я води с решителност и непоколебимост. Хората около нея я виждат като властна и категорична, настръхват от острия й език, но никой не подозира за страховете, скръбта и болката, които носи игуменката на широкия си гръб.

8.  Земела от „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терез” на Антон Дончев (предложение на Мартин Янков)
Тракийката Земела е като една многолика богиня. Прозорливият човек ще се досети, че трябва да стои далеч от нея, защото тя носи в душата си мрак – изживяла е зловещи неща и те са я променили, отнели са й невинността и чистотата. Но само истински мъдрият човек ще осъзнае, че тя носи и светлина и може да гради и спасява със същия успех, с който може да руши и убива. Образът на Земела се свързва с голямата тема на романа за жената като еквивалент на земята, затова и женските персонажи в произведението носят имена на богини на земята, като тракийската богиня Земела и славянската богиня Лада.

7.  Мария от „Дъщерята на Калояна” на Фани Попова-Мутафова (предложение на Мартин Янков)„Дъщерята на Калояна” е най-известният роман от поредицата на Фани Попова-Мутафова за Асеневци и това се дължи именно на затрогващия образ на Мария. Проблемът за избора и идентичността е централната тема в произведението. Младата героиня пътува из света и себе си, търси своята истинската си същност, търси своята роля в историята. Коя е Мария – дъщерята на Калояна или съпругата на императора? Коя ценност е по-свята – дълга към родината или обичта към любимия? Мария не просто задава тези въпроси, тя има смелостта да им отговори.

6. Плажната кифла от „Плажният дневник на една кифла“ на Ина Герджикова (предложение на Александър Кръстев)
Героинята на тази книга се пе превърна в интернет сензация и помогна на авторката си да спечели наградата за първа книга „Хермес“. Макар да произлиза от чиклит-жанра, персонажът на плажната кифла е нещо като представителна извадка за една голяма група от младите български дами. Не че одобряваме, но е хубаво да се наблюдава – нали чрез смеха понякога виждаме истината по-добре.

5. Лора от „Лора от сутрин до вечер“ от Димитър Коцев – Шошо (предложение на Александър Кръстев) 
Без да е кифла, Лора е типично градско момиче – носител на различни стихии у себе си, но достатъчно приключенски настроена, за да вдъхновява с поведението си. Ако добавим и екранното превъплъщение на Миленита във филма на Шошо, който е и автор на самата книга, Лора със сигурност заслужава да се вмести между най-влиятелните литературни героини у нас през последното десетилетие.

4. Елада Пиньо от „Елада Пиньо и времето“ на Керана Ангелова (предложение на Кремена Михайлова)
С такъв букет от женски образи как да препоръчам друга книга — Елада Пиньо, Хрисула, Сируи, Зелма, Ана Голата, Рибарката, Ферсо… Всяка една от тях бих искала да познавам, но Елада Пиньо е най-яркият синоним на Щастие. Не се стреми към него, не го преследва. Просто го живее, диша и излъчва. Във всяка ситуация — насред войни, раздели, обрати и човешки низости — се учи от мъката и радостта. Елада Пиньо носи естествената радост на Природата, на Бог, на Времето. Страсти и слабости, грехове и прошки — и винаги възможност за любов. На тези жени „…щастието без причина е вътрешното им небе…“

3. Ада от „Дзифт“ на Владислав Тодоров (предложение на Бела Чолакова)
Ада е и раят, и адът за Молеца. Тя му носи блаженството на чувствената страст, но и го тласка към мрака. На какво е готов един мъж, за да направи една жена щастлива? А на какво е готова една жена, за да изпита един мъж дали е готов на всичко за нея? Ада не е жената, носителка на топлина и вярност, пристана, към който да се устреми мъжът. Тя е жената разрушителка, която го тласка към най-дълбокото. Защото любовта на някои жени може да бъде единствено в черно-бели краски.

2.  Яна Илинда от „Емине“ на Теодора Димова (предложение на Петрана Петрова)
При писането на Димова, тип поток на мисълта, сякаш си вътре в главата на момичето, докато тя търси себе си, опознава се през фрагменти от спомени, реални преживявания и моменти. Двойственост, несигурност, но за читателя. Хаосът да си роден в артистично семейство и белезите, стигмите, които това носи.

1. Ема, съпругата в „Естествен роман“ на Георги Господинов (предложение на Преслав Ганев)
Съпругата на разведения повествовател в „Естествен роман“ физически почти не присъства в книгата, но въпреки това е непрекъснато, навсякъде и дълбоко в него. Ема, мятаща грамофонни плочи през затворения прозорец, живееща с Другия и галеща котката, с отсъствието си задава меланхоличната атмосфера на цялата книга, нечуваният-й-от-читателите-глас стои в мислите на героя, в действията му, в безначалните и безкрайни диалози, които води със себе си. Така, без да е персонаж в класическия смисъл, се проектира като дори по-силен образ от централния герой.

[ + ]