fb
Ревюта

…В ръце да побера цялото небе

2 мин.
sabirachat-na-svetove_0_1

sabirachat-na-svetove_0_1Мъка, мъка, мъка. Трудно е да се говори за книги, които събират светове. Рядко се случва български автор да вложи толкова много познание в свооята продукция, както прави Илия Троянов в „Събирачът на светове“.

Вътрешният свят на Ричард Бъртън е всъщност смесица от няколко различни свята, които десетки души се опитват да осмислят и да „обиколят“. Така истинският пътешественик не е самият Бъртън, а всички онези, които искат да научат историята на живота му, да открият дали е воин, изследовател или писател, християнин, будист или мюсюлманин. Той обаче доказва, че е преди всичко човек – нищо човешко не му е чуждо – нито страстите, нито самарянското отношение.

Илия Троянов се е справил наистина впечатляващо – дългата близо 400 страници книга може спокойно да бъде прочетена на един дъх, стига да разполагате с нужното време. И как така Троянов не започва да досажда? Просто оставя разказването на своите герои – в трите части на романа, посветени на трите отделни пътувания на Бъртън, повествованието се води по различен начин – в диалог между слугата и писаря в Индия, между съда и спътниците на Бъртън в Египет, между старците-араби в третата и най-авантюристична част. И като добавим способноста на пътешественика да се вписва сред всички народи, в които опитва да се внедри.

Защо? Заради пленителността на Изтока – онези непознати земи, които по време на Ренесанса и след това придръпват стотици изследователи, търсещи тръпката на новото. Духът, религиятаята, жените. О, да – винаги има жена в основата на всичко. Онази сладострастна куртизантка, която му открива вратите на истинската любов – с цялото изгаряне и отдаване. И когато тя умира, Бъртън започва да търси запълването на оставената от нея празнина в съзнанието. Иска да задоволи човешката жажда за нови хоризонти, защото не е успял да задоволи нейното тяло – в желанието си да получи удоволствие, през цялото време той е забравял за нейното.

Как щеше да изглежда тази книга, ако беше разказвана от името на Бъртън? Никой не знае – пътешественикът изгаря още в началото с кожените корици на своята книга…

[ + ]